Unknown - i 3e0c0223816db71f

на рид.

— Синът на кръчмаря? — пренебрежително се засмя той.

— Точно така — отвърна Денис учтиво.

— Е, господин Денис Фойл — Броуди иронично подчерта думата господин, —

какво търсите тук?

Той се надяваше да предизвика Фойл да го нападне, за да си направи

удоволствието да го пребие.

Денис го изгледа открито и без да обръща внимание на тона му, продължи,

както бе намислил:

— Може би сте изненадан от посещението ми, но смятах, че трябва да дойда

при вас, господин Броуди. Повече от три месеца не съм се срещал с дъщеря ви,

госпожица Мери Броуди. Тя упорито ме отбягва. Искам да ви кажа откровено, че

изпитвам чувства към дъщеря ви и дойдох да ви помоля да ми позволите да се

срещам с нея.

Броуди вдигна поглед към младежа. Лицето му бе мрачно, неподвижно като

маска и не показваше нищо от надигащата се в него вълна на удивление и гняв.

Като хвърли къс, дебнещ поглед към Фойл, той каза бавно:

— Драго ми е да чуя от собствените ви уста, че заповедите ми се

изпълняват. Дъщеря ми отказва да се среща с вас, защото аз й забраних дори да ви

погледне! Чувате ли? Забраних й, и пак й забранявам, след като видях какво

представлявате.

— Защо, господин Броуди, ако мога да попитам?

— Трябва ли да ви обяснявам постъпките си? Фактът, че съм заповядал, е

достатъчен за дъщеря ми. Аз не й обяснявам, аз заповядвам!

— Господин Броуди, бих искал да зная какво имате против мен. Ще направя

всичко по силите си, да отговоря на изискванията ви във всяко отношение. — С

цялата си убедителност Фойл се опитваше да го умилостиви. — Много държа да ви

задоволя. Кажете само какво желаете и аз ще го направя.

Броуди се озъби насреща му:

— Желая да махнете мазната си физиономия от кантората ми и никога вече

да не я показвате в Ливънфорд. Колкото по-бързо направите това, толкова по-добре

ще ме задоволите.

С извинителна усмивка Фойл отговори:

— Значи възразявате само срещу физиономията ми, господин Броуди.

Той чувствуваше, че трябва някак си да спечели втория рунд.

Броуди започна да кипи от ярост; дразнеше го мисълта, че не може да

накара тоя хлапак да сведе поглед, нито да го предизвика да избухне. С усилие се

овладя и каза саркастично:

— Нямам навика да разменям мисли с такива като вас, но тъй като имам

малко свободно време, ще ви кажа какво имам против. Мери Броуди е дама, тя има в

жилите си кръв, с която и една херцогиня може да се гордее, и тя е моя дъщеря.

Вие сте долна ирландска измет, нищо, което е произлязло от нищо. Баща ви продава

евтина ракия и не се съмнявам, че вашите деди са яли картофени кори направо от

гърнето.

Денис още устояваше, без да мигне на погледа му, макар и той да кипеше

от обидите. Но отчаяно си налагаше да остане спокоен.

— Обстоятелството, че съм ирландец, положително не ме опетнява — отвърна

той с равен глас. — Аз не пия нито капка. Всъщност аз се занимавам със съвсем

друга работа, която смятам някой ден да ми донесе големи доходи.

— Чувал съм за работата ви, миличък. Дълги обиколки из провинцията, а

после отново се мотаете с дни. Познавам ги такива като вас. Ако мислите, че

можете да спечелите пари, като разнасяте чай из Шотландия, значи, сте глупав, а

ако мислите, че такава пършива служба може да ви реабилитира за калпавото ви

семейство, трябва да сте луд.

— Искам да ме оставите да ви обясня, господин Броуди.

Броуди го изгледа диво.

— Ще ми обяснявате! Вие смеете да ми говорите така, проклет пътуващ

търговец! Знаете ли с кого говорите? Погледнете! — ревна той, размаха вестника и

Страница 60

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

го просна пред младежа. — Вижте това, нали можете да четете! С такива хора се

събирам аз! — Той изпъчи гърди и викна: — По-скоро бих пуснал дъщеря си да се

търкаля със свинете, отколкото да ви стане жена.

С голямо усилие Фойл отново се удържа.

— Господин Броуди — помоли се той. — Искам да ме изслушате. Вие сигурно

ще признаете, че човекът е това, каквото направи със себе си — че сам определя

съдбата си, независимо от това, какви са родителите му. Аз не се срамувам от

произхода си и ако възразявате срещу него, това не е позор за мен.

Броуди го погледна намръщено.

— Осмелявате се да ми приказвате за тоя проклет новоизмислен социализъм!

— ревна той сърдито. — Всички хора са равни, така ли? И какво още? Глупак! Това

ми стига. Махайте се!

Денис не помръдна. Той ясно видя, че този човек не разбира от разумни