Unknown - i 3e0c0223816db71f

на Мери, но си въобразяваше, че думите й са повлияни от детински страх или че

чувствителната й природа преувеличава силата на грозните му наклонности. Сега

вече напълно разбираше ужаса й от Броуди, почувствува, че забележките й са били

дори прекалено снизходителни. Само преди няколко мига той го бе видял в

състояние на такава невъздържана злоба, че започна да се страхува за Мери и

многократно се прокле заради безразсъдната си постъпка.

Денис бе напълно объркан и не знаеше какво да направи, когато изведнъж,

като минаваше покрай една книжарница на Хай стрийт, му дойде мисълта, че може да

й пише писмо и да я помоли да се срещнат на другия ден. Влезе в книжарницата и

купи лист хартия и плик. Въпреки безпокойството си той си бе запазил

способността да печели хората и с чара си накара възрастната дама зад тезгяха да

му продаде една марка и да му услужи с перо и мастило. Тя стори това на драго

сърце, с майчинска усмивка, и докато той пишеше кратката бележка за Мери, го

гледаше доброжелателно с крайчеца на окото си. Като свърши, той й благодари

любезно и тъкмо щеше да пусне писмото в кутията пред книжарницата, когато го

осени нова мисъл и той дръпна ръката си като опарен. Денис бавно се отвърна от

пощенската кутия и като се замисли над новата опасност, накъса писмото на малки

парченца и ги пръсна по улицата. Той се бе сетил, че ако случайно писмото бъде

заловено, Броуди веднага ще разбере, че е бил умишлено измамен, че те с Мери са

се срещали тайно през цялото време. Денис вече бе направил една сериозна грешка

през деня и реши да не допуска друга. Той закопча плътно сакото си, мушна ръце в

джобовете, издаде брадичката си войнствено напред и бързо се отдалечи. Решил бе

да разузнае околностите на къщата на Броуди.

Денис не познаваше тази част на града и малко се полута в предградието,

но благодарение на чувството си за ориентация след много обиколки най-после видя

дома на Мери. Никога не бе виждал тази къща и сега, след като я разгледа, остана

поразен. Тя му приличаше повече на затвор, отколкото на жилище и му изглеждаше

толкова неподходяща за подслон на нежната и мила Мери, както някое тъмно и пусто

подземие за гнездо на гълъбица. Грубите, сиви стени сякаш бяха безвъзвратно

сключени около любимата му, острите зъбери символизираха робството й, дълбоките

като амбразури прозорци провъзгласяваха, че над нея тегне неумолимо насилие.

Като разгледа къщата, Денис промърмори:

„С радост ще я измъкна оттук, а и тя на драго сърце ще дойде. Този човек

не е в ред. Има нещо объркано в ума му. И къщата някак си е като него.“

Все още мрачен и безпокоен, той пропълзя в една пролука в живия плет от

глогини зад себе си, седна на земята, запали цигара и започна да прехвърля в ума

си различни планове. Изправен пред наложителната необходимост да види Мери,

Денис започна да обмисля редица невъзможни проекти и непредпазливи кроежи за

постигане на целта си. Страх го беше да не направи нова лекомислена грешка, но

все пак беше убеден, че трябва да види Мери веднага — в противен случай тази

възможност би била загубена завинаги. Цигарата му вече догаряше, когато изведнъж

мрачният израз се разнесе от лицето му и той дръзко се усмихна на очебийната

простота на отличната мисъл, която му хрумна. Нищо не можеше да му попречи сега, посред бял ден, да се приближи смело и да почука на входната врата. Почти

сигурно беше, че Мери сама ще отвори вратата, след което той веднага щеше да й

даде знак да мълчи, щеше да предаде в ръцете и една бележка и да си отиде също

тъй прилично и открито, както бе дошъл. Той знаеше достатъчно за семейството, за

да предположи, че докато Броуди е на работа, а малката Неси е на училище,

единствено госпожа Броуди освен Мери би могла да отвори. Дори и да станеше така, тя нямаше да го познае, тъй като Броуди още не бе я предупредил за него и Денис

просто щеше да попита за някое измислено лице, щеше да се извини и бързо да се

отдалечи.

Той нетърпеливо откъсна един лист от бележника си и надраска с молив

кратко писъмце, в което казваше на Мери, че я обича и я молеше да се срещнат

пред градската библиотека на другата вечер. Той би предпочел да избере по-скрито

място за срещата, но се страхуваше, че тя би могла да напусне къщата единствено

под предлог, че отива в библиотеката. Той завърши писъмцето, сгъна го на малък