Дж. Уорд - Вечна любовl

качества.

— Не ми се иска да ти го казвам — Рейдж се хранеше бързо, но

изискано, — обаче не ме е грижа дали ти лазя по нервите или не. Искам да

знам с какво те е привлякла работата с деца. И ще ми кажеш.

— Арогантен си.

— Изненадана ли си? — той се усмихна сковано. — Избягваш темата.

Какво те накара да започнеш тази работа?

Отговорът се криеше в борбата на майка й с мускулната дистрофия.

След като видя през какви мъки бе преминала тя, желанието й да помогне

на хората да победят ограниченията беше непреодолимо. И може би бе

начин да преодолее чувството за вина, че беше здрава, докато майка й бе

на легло.

А после самата Мери се сблъска със сериозно заболяване.

Странно, първото, което си помисли, когато научи диагнозата, беше, че не е справедливо. Беше страдала заедно с майка си, споделяла бе

мъките й. Тогава защо Вселената искаше тя да познае болката, на която бе

свидетел? В онзи момент разбра, че няма определена доза нещастие за

хората и че няма измерим праг, който веднъж прекрачен, може да те

избави от страданието.

— Никога не съм искала да се занимавам с нещо друго — отново

избегна директния отговор.

— Защо тогава си се отказала?

— Животът ми се промени.

Слава Богу, не започна да я разпитва за това.

— Харесваше ли ти да работиш с деца в затруднено положение?

— Те не са… Не можеш да говориш така за тях.

— Съжалявам — каза той и разкаянието му беше очевидно.

Искреността, която се долавяше в гласа му, стопи резервираността й

— нещо, което комплиментите и усмивките не биха могли да сторят.

— Тези деца са просто различни. Възприемат света по друг начин.

«Нормален» е синоним на «обикновен» и «често срещан», но нормата не е

непременно единственият начин да се живее… — тя млъкна, защото

забеляза, че е затворил очи. — Отегчавам ли те?

Той повдигна леко клепачи.

— Обожавам да те слушам как говориш.

Мери потисна възклицанието, което напираше в гърлото й. Очите му

бяха ярки като неонова реклама, блестяха.

Вероятно носи контактни лещи, помисли си тя. Очите на хората

просто нямаха такъв цвят.

— Различието не те тревожи, нали? — попита той тихо.

— Не.

— Това е добре.

Не знаеше точно защо, но му се усмихна.

— Прав бях — прошепна той.

— За какво?

— Прекрасна си, когато се усмихваш.

Мери извърна очи.

— Какво има?

— Моля те, не ми демонстрирай чара си. Предпочитам разговорите за

незначителни неща.

— Искрен съм, не те лаская. Питай братята ми. Каквото мисля, това и

казвам.

Имало и други като него? Господи, семейството им вероятно беше

като онези, които изобразяват по коледните картички.

— Колко братя имаш?

— Петима. Сега. Изгубихме един — отпи дълга глътка от водата —като че ли не искаше тя да види очите му в този момент.

— Моите съболезнования — каза Мери тихо.

— Благодаря. Случи се съвсем скоро. Той болезнено ми липсва.

Сервитьорката спря до масата им с тежък поднос в ръце. Постави

цяла редица чинии пред Хал, а пред Мери — поръчаната от нея салата. И

се забави, за да му даде възможност да й благодари.

Той започна с пилешките гърди «Алфредо». Заби вилицата си в

купчината фетучини, завъртя я и я поднесе към устата си. Задъвка

замислено и добави малко сол. След това опита нарязаната пържола.

Поръси я с черен пипер. Накрая взе чийзбургера. Канеше се да отхапе, но

смръщи вежди и го остави обратно. Отряза една хапка с ножа и я поднесе

към устата си с вилицата.

Хранеше се изискано, като джентълмен. Едва ли не предвзето.

Неочаквано спря поглед върху нея.

— Какво?

— Съжалявам, аз, ъ-ъ… — тя започна да рови из салатата си. Но

скоро отново го загледа как се храни.

— Ако ме погледаш още малко така втренчено, ще се изчервя — каза

провлечено той.

— Съжалявам.

— А аз не. Харесва ми да усещам погледа ти.

Тялото на Мери се събуди за живот. И тя отговори на думите му с

невиждана грация — изтърва в скута си пържено кубче хляб.

— И какво по-точно гледаш? — попита той.

Тя попи петното със салфетката си.

— Наблюдавам как се храниш. Имаш добри маниери.

— Храната трябва да доставя удоволствие.

Мери се запита на какво ли друго се наслаждава по този начин.

Бавно. Цялостно. Господи, можеше само да си представи какъв любовен

живот има. Сигурно беше удивителен в леглото. Това огромно тяло, златистата му кожа, тези дълги изящни пръсти…