Дж. Уорд - Вечна любовl

или към брюнетката на съседната маса. През две сепарета от нас седи

русокоса красавица — в случай че не си забелязал.

— Ти не си слагаш дори парфюм, нали?

Тя вдигна поглед към него.

— Да, така е.

— Може ли? — той посочи с глава към ръката й.

— Моля?

Нямаше как да й каже, че иска да подуши кожата й отблизо.

— След като ще вечеряме заедно, струва ми се, че е проява на

учтивост да си стиснем ръцете, нали? И макар че ме сряза първия път, когато се опитах да проявя любезност, склонен съм да опитам повторно.

Мери не отговори. Той протегна ръка през масата и взе дланта й в

своята. Преди да е успяла да реагира, я поднесе към устните си и я

целуна. Вдъхна дълбоко мириса на кожата й.

Тялото му веднага реагира. Ерекцията изду кожените му панталони, напрегна се, заплаши да изскочи през ципа. Той се размърда неспокойно, за да й направи място.

Господи, нямаше търпение да я заведе в дома си и да остане насаме с

нея.

12.

Мери спря да диша, когато Хал пусна ръката й.

Може би сънуваше. Да, със сигурност беше сън. Защото той бе

великолепен представител на мъжкия пол. Много секси. И прекалено

погълнат от нея, за да е истина.

Сервитьорката се върна до масата им. Приближи се толкова плътно до

Хал, колкото беше възможно, без да седне в скута му. И направо да не

повярваш, беше положила нов слой червило на устните си. Устата й

изглеждаше така, сякаш беше намазана със слой масло, върху който бе

добавила нещо на име «Изкусително розово», «Изящно кораловочервено»

или друго също толкова нелепо.

Мери поклати глава, изненадана, че е способна на подобна

безпричинна злоба.

— Какво да ви донеса? — въпросът й беше отправен към Хал.

Хал погледна през масата към Мери и повдигна вежди, а тя поклати

глава и започна да прелиства менюто.

— Добре, да видим какво има тук — каза той и разтвори своето. —Ще взема «Пилешки гърди Алфредо». Нарязани и леко сурови. И

чийзбургер, също леко суров. Двойна порция пържени картофи. И начос.

Да, начос, с всякакъв вид сос. Двойна порция.

Мери можеше единствено да го гледа втренчено как затваря менюто.

Сервитьорката изглеждаше леко смутена.

— Всичко това за вас и сестра ви ли е?

Като че ли семейните задължения бяха единствената причина мъж

като него да излезе с жена като нея. О, Господи…

— Не, това е за мен. И тя не ми е сестра, аз съм на среща с нея.

Мери?

— Аз… ще взема само салата «Цезар». Може да я донесете след

неговата поръчка.

Сервитьорката взе менютата и се отдалечи.

— И така, Мери, разкажи ми нещо за себе си.

— Защо да не говорим за теб?

— Защото искам да чувам гласа ти.

Мери настръхна, някакъв спомен изплува дълбоко от подсъзнанието

й.

Говори. Искам да чувам гласа ти.

Кажи нещо. Повтаряй го отново и отново. Хайде.

Беше готова да се закълне, че този мъж и преди й е казвал тези думи.

Обаче не го беше срещала преди. Господи, щеше да помни, ако това не

беше първата им среща.

— Как си изкарваш прехраната? — помогна й той да започне.

— Ъ-ъ… Секретарка съм.

— Къде?

— В една адвокатска кантора, тук в града.

— Но си работила и нещо друго, нали?

Тя се питаше колко ли му беше казала Бела. Надяваше се да не е

споменала за болестта й. Може би по тази причина той не си беше тръгнал

още.

— Мери?

— Работех с деца.

— Учителка?

— Терапевт.

— Какво лекуваше — психиката или тялото?

— И двете.

— Какво те накара да се заемеш с това?

— Трябва ли да го правим?

— Кое?

— Да се преструваме, че искаме да се опознаем.

Той смръщи вежди и се облегна назад, за да позволи на сервитьорката

да постави пред него огромна чиния начос. Тя долепи устни до ухото му.

— Шшш, не казвай на никого. Откраднах ги от друга поръчка. Онези

могат да почакат, а ти ми се струваш много гладен.

Хал кимна и се усмихна, обаче не изглеждаше заинтригуван.

Трябва да му се признае, че е любезен, помисли си Мери. Сега, седнал

срещу нея, той не забелязваше никоя друга жена.

Предложи й да си вземе от чинията му. Тя поклати глава, а той

постави едно парченце в устата си.

— Не съм изненадан, че безсмислените разговори извикват

раздразнение у теб — каза той.

— Защо?

— Преживяла си доста.

Мери смръщи вежди.

— Какво точно ти е казала Бела за мен?

— Не много.

— Откъде тогава знаеш какво съм преживяла?

— Виждам го в очите ти.

О, по дяволите. Той беше и умен. Притежаваше всички необходими