Дж. Уорд - Вечна любовl

дамската си чанта.

Време е да си вървя, помисли си тя. Незнайно защо, не искаше да

види как Хал прибира салфетката в джоба. Въпреки че той имаше право да

го направи.

— Е, срещата ни беше… интересна — каза тя, взе чантата си и се

изправи.

— Защо си тръгваш? — смръщил вежди, приличаше точно на войник, а не на мъж, който умее единствено да бъде привлекателен.

Мери се почувства малко неудобно.

— Уморена съм. Но ти благодаря, Хал. Беше… Е, благодаря.

Опита се да мине покрай него, но той я хвана за ръката и погали

вътрешната страна на дланта й с палец.

— Остани поне докато изям десерта си.

Тя извърна поглед от съвършеното му лице и широките му рамене.

Брюнетката от съседната маса, с визитна картичка в ръка, също беше

станала и го гледаше.

Мери се наведе към него.

— Сигурна съм, че ще намериш много други жени, които да ти правят

компания. Всъщност в момента една се е запътила към теб. Желая ти

късмет с нея, тя несъмнено е страхотна.

Мери тръгна бързо към изхода. Студеният въздух и тишината й

донесоха облекчение след шума вътре. Като стигна до колата си обаче, изпита странното чувство, че не е сама. Хвърли поглед през рамо.

Хал беше плътно зад нея, макар че го беше оставила в ресторанта.

Обърна се рязко към него. Сърцето й блъскаше в гърдите толкова силно, сякаш искаше да изхвръкне навън.

— Господи! Какво правиш?

— Изпращам те до колата ти.

— Аз… Не си прави труда.

— Прекалено е късно вече. Тази «Хонда» е твоя, нали?

— Откъде з…

— Светлините се включиха, когато я отключи.

Тя направи крачка назад, но Хал пристъпи към нея. Тялото й се удари

в колата, тя протегна ръце.

— Спри.

— Не се страхувай от мен.

— Остави ми малко лично пространство тогава.

Извърна се и протегна ръка към дръжката на вратата. Той бързо

постави ръка на стъклото.

Да, щеше да седне в колата си, когато той й позволеше.

— Мери? — дълбокият му глас прозвуча в ухото й и тя подскочи.

Усети първичното сексуално желание, което се излъчваше от него, и

си представи тялото му като клетка, която я обгръща. Страхът й се

превърна в желание. Почувства се предадена, измамена от собственото си

тяло.

— Пусни ме — прошепна.

— Още не.

Чу го да поема дълбоко дъх, като че ли искаше да вдъхне аромата й.

А после в ушите й зазвуча ритмичен шум, подобен на мъркане. Тялото й

се отпусна, сгорещи се и се разтвори, сякаш се готвеше да го поеме в себе

си.

Мили Боже, трябваше бързо да се отдалечи от него.

Хвана ръката му и се опита да я отблъсне. Не успя.

— Мери?

— Какво? — попита рязко тя, изпълнена с възмущение към себе си, защото бе възбудена в момент, в който би трябвало да е вцепенена от

ужас. За Бога, той беше непознат, огромен и нахален, а тя беше самотна

жена и нямаше на кого да липсва, ако не се прибереше у дома.

— Благодаря, че дойде на срещата и вечеря с мен.

— Моля. А сега, какво ще кажеш да ме оставиш да си тръгна?

— Само ако ми позволиш да те целуна за лека нощ.

Наложи се Мери да отвори уста, за да могат белите й дробове да

поемат достатъчно въздух.

— Защо? — попита тя с дрезгав глас. — Защо искаш да ме целунеш?

Той постави длани на раменете й и я обърна към себе си. Извисяваше

се над нея, затъмняваше светлината, която струеше от ресторанта, лампите на паркинга, звездите на нощното небе.

— Нека само те целуна, Мери — дланите му се плъзнаха по шията й и

погалиха бузите й. — Само веднъж. Окей?

— Не, не е окей — прошепна тя в мига, в който той наклони главата й

назад.

Устните му се доближиха до нейните, а те потрепнаха. Беше минало

толкова много време от последната й целувка. А и досега не я беше

целувал мъж като него.

Допирът на устните му беше лек, нежен. Което беше неочаквано, като

се имаше предвид огромният му ръст.

Горещината се разля по гърдите й, спусна се надолу и се спря между

краката й… И в този миг тя чу звук, подобен на съскане.

Хал залитна крачка назад и я изгледа странно. С рязко движение

кръстоса ръце на гърдите си — така, сякаш притискаше нещо към тях.

— Хал?

Той не отговори. Просто стоеше там и я гледаше втренчено. Ако не

беше сигурна в противното, би помислила, че е разтърсен от преживяното.

— Хал, добре ли си?

Той поклати глава, само веднъж.

След това се отдалечи и изчезна в мрака, който цареше отвъд

светлините на паркинга.

13.

Рейдж се материализира във вътрешния двор — между Дупката и