Дж. Уорд - Вечна любовl

— като ръцете й, а вероятно и краката й. Тъмнокестенявата й коса беше

прибрана в кок на тила.

Не беше гримирана, не се долавяше и аромат на парфюм, а

единственото й бижу бяха двете малки перлени обеци. Пуловерът й беше

прекалено голям за нея и раздърпан. Рейдж бе готов да се обзаложи, че

панталоните й също са прекалено широки.

У нея нямаше абсолютно нищо, което да привлече погледа.

Не приличаше на жените, било то представителки на човешката или

вампирската раса, които той обикновено преследваше. Но привличаше

вниманието му като никоя друга.

— Здравей, Мери — каза тихо.

Надяваше се тя да вдигне поглед към него, защото все още не бе

забелязал какви са очите й. Нямаше търпение да чуе отново гласа й. Двете

думи, които беше произнесла тихо, далеч не бяха достатъчни.

Подаде й ръка, изгарящ от желание да я докосне.

— Аз съм Хал.

Тя остави ръката му да виси между тях. Взе чантата си, стана и

понечи да излезе от сепарето. Той застана на пътя й.

— Къде отиваш?

— Виж, всичко е наред. Няма да кажа на Бела. Ще се преструваме, че

срещата е минала добре.

Рейдж затвори очи и изолира останалия шум, за да се потопи изцяло в

гласа й. Тялото му първо се развълнува, после се успокои — той се олюля

леко.

И едва тогава осъзна какво е казала.

— Защо да лъжем? Ще вечеряме заедно.

Мери стисна устни, но поне вече не се опитваше да избяга.

Когато се увери, че тя няма да му се изплъзне, той седна и се опита

да напъха краката си под масата. Тя вдигна поглед към него и той

престана да помества колене.

Мили Боже. Очите й не бяха в унисон с нежния й напевен глас. Това

бяха очи на воин.

Металносиви, обрамчени от мигли с цвета на косата й, сериозни и

замислени — те му напомняха очите на бойци, оцелели след битка.

Говореха за сила и бяха зашеметяващо красиви.

Гласът му вибрираше, когато каза:

— Аз с радост ще вечерям с теб.

Очите й първо блеснаха, после се присвиха.

— Винаги ли си толкова великодушен към жените?

— Моля?

До масата им се приближи сервитьорката и остави чаша вода и пред

него. Той подуши сластното желание на тялото й за неговото и това го

подразни.

— Здравейте, аз съм Амбър — каза тя. — Какво да ви донеса за

пиене?

— Водата е достатъчна. Ти искаш ли нещо друго, Мери?

— Не, благодаря.

Сервитьорката се приближи още по-плътно до него.

— Мога ли да ви изредя специалитетите ни?

— Добре.

Списъкът ставаше все по-дълъг и по-дълъг, а Рейдж не откъсваше

поглед от Мери. Тя криеше очите си от него, по дяволите. Сервитьорката

прочисти гърлото си. Два пъти.

— Сигурен ли сте, че не искате бира? Или нещо по-силно, може би?

Какво ще кажете за…

— Това е всичко засега. По-късно ще поръчаме. Благодаря.

Амбър схвана намека.

Като останаха сами, Мери каза:

— Наистина, нека просто сложим край…

— Да не би да съм показал с нещо, че не искам да вечерям в твоята

компания?

Тя постави длан върху менюто, след това проследи с пръст

очертанията на чиния с ребърца. Накрая рязко го отблъсна встрани.

— Втренчил си се в мен.

— Така правят мъжете — когато открият жена, която желаят, добави мислено.

— Да, но точно мен не ме зяпат така. Не ми е приятно, защото не

мога да си представя чак толкова да си хлътнал по мен. Нали разбираш

какво искам да кажа? И наистина не бих могла да понеса цял час да те

гледам как се жертваш да забавляваш грозното патенце.

Господи, този глас! Продължаваше да има същия ефект върху него —кожата му първо настръхваше, побиваха го тръпки, а после се

успокояваше. Той си пое дълбоко дъх в опит да долови естествения мирис

на тялото й, свеж като аромата на лимон.

Когато мълчанието се проточи, Рейдж побутна менюто към нея.

— Време е да решиш какво ще поръчаш, освен ако не искаш просто да

седиш тук, докато аз се храня.

— Мога да си тръгна, когато пожелая.

— Вярно е. Но няма да го направиш.

— О, и защо мислиш така? — очите й горяха, мятаха мълнии.

Тялото му отговори с по-висока степен на възбуда.

— Няма да си тръгнеш, защото харесваш Бела прекалено много, за да

я поставиш в неудобно положение, като ме зарежеш тук. А за разлика от

теб, аз ще й кажа, че си се отървала от мен.

Мери смръщи вежди.

— Изнудваш ме?

— Не. Убеждавам те.

Тя бавно отвори менюто и започна да го разглежда.

— Продължаваш да ме гледаш втренчено.

— Знам.

— Имаш ли нещо против да насочиш погледа си другаде? Към менюто