Дж. Уорд - Вечна любовl

желания. Страхотна комбинация.

— Виж, ще я имам — по един или друг начин. Ще ми позволиш ли да

я проуча, докато правя секс с нея, или не?

Тор потърка очи, Рот изруга, а Рейдж разбра, че е спечелил.

— Добре — измърмори Тор. — Открий произхода й, каква е връзката

й с момчето, а после прави с нея, каквото искаш. Накрая обаче изтрий

спомените й и не се виждай повече с нея. Чуваш ли ме? Изтрий се от

паметта й, когато свършиш, и не се срещай повече с нея.

— Дадено.

Тор отвори мобилния си телефон и натисна няколко бутона.

— Изпращам ти като съобщение телефонния й номер.

— Искам и този на приятелката й.

— И с нея ли ще правиш секс?

— Просто ми го дай, Тор.

Бела се канеше да си легне, когато звънна телефонът й. Отговори с

надеждата да не е брат й. Не й харесваше навикът му да проверява дали си

е у дома с оттеглянето на нощта. Като че ли можеше да е навън и да се

чука с мъжкари. Или нещо подобно.

— Ало? — каза.

— Ще се обадиш на Мери и ще й кажеш да вечеря с мен тази нощ.

Бела се стресна. Русият воин.

— Чу ли какво казах?

— Да… но какво искаш от нея — като че ли вече не знаеше.

— Обади й се веднага. Кажи й, че съм твой приятел и че ще се

позабавлява страхотно. Така ще е по-добре.

— От какво?

— От това да вляза с взлом в къщата й, за да стигна до нея. Което ще

направя, ако се наложи.

Бела затвори очи и видя Мери, притисната до стената. И огромния

мъж, извисяващ се над нея. Той я преследваше по една-единствена

причина — за да освободи стаеното в тялото му сексуално желание.

— О, Господи… моля те, не я наранявай. Тя не е една от нас. И е

болна.

— Знам. Няма да й навредя по никакъв начин.

Бела опря глава на дланта си, чудейки се откъде здрав мъжага като

него би могъл да знае какво би наранило приятелката й и какво — не.

— Боецо… Мери дори не знае за нашата раса. Тя е… Моля те, недей…

— Няма да помни нищо след това.

И той предполагаше, че уверението му ще я успокои? Чувстваше се

ужасно, струваше й се, че му поднася Мери на тепсия.

— Не можеш да ме спреш. Но можеш да направиш нещата по-лесни за

приятелката ти. Помисли си. Тя ще се чувства в по-голяма безопасност, ако се срещне с мен на обществено място. Няма да знае, че не съм човек.

За нея всичко ще е съвсем нормално, една обикновена вечеря.

Бела и бездруго не обичаше да й нареждат какво да прави, а в

момента мразеше себе си, защото предаваше приятелството си с Мери.

— Иска ми се да не бях я водила там със себе си.

— А аз — напротив — настъпи пауза. — Тя е… необикновена.

— А какво ще стане, ако те отхвърли?

— Няма да се случи.

— И все пак?

— Изборът е неин. Няма да я насилвам. Кълна се.

Дланта на Бела се спря в основата на шията й, пръстите й се вплетоха

в диамантената огърлица, която винаги носеше.

— На кое място ще е срещата й с теб? — запита тя примирено.

— Къде се срещат обикновено хората?

А тя откъде би могла да знае, по дяволите? Спомни си, че Мери й

беше разказвала за някаква жена, с която работела заедно и която се

срещала с мъж… Но как се казваше онова място?

— «Ти Джи Ай Фрайдейз»* — каза Бела. — Има тяхно заведение на

площад «Лукас».

[* Верига американски ресторанти. — Б.р.]

— Чудесно. Кажи й да бъде там в осем часа тази вечер.

— И с кого да й кажа, че ще се срещне?

— Ами… Хал. Хал Ууд.

— Боецо?

— Да?

— Моля те…

Той добави по-меко:

— Не се тревожи, Бела. Ще се отнеса добре с нея.

Линията прекъсна.

В хижата на господин X. дълбоко в гората О. бавно седна в леглото и

прокара длани по мокрите си бузи.

Омега си беше тръгнал само преди час, а раните на О. продължаваха

да кървят. Не беше сигурен, че ще успее да помръдне, но трябваше час

по-скоро да изчезне от спалнята.

Опита се да стане, но стаята се завъртя пред очите му, затова отново

седна. Погледна през малкия прозорец на отсрещната стена и видя изгрева

на зората, чиито топли лъчи бяха прорязани от клоните на боровите

дървета. Не беше очаквал наказанието да продължи цял ден. А на няколко

пъти беше сигурен, че няма да успее да го преживее.

Омега го беше отвел на места, намиращи се в самата му същност, и О.

беше шокиран да разбере за съществуването им. Места на страх и

себеомраза. На пълно унижение и деградация. И сега резултатът бе, че се

чувстваше така, сякаш бяха одрали кожата му — абсолютно незащитен и

изложен на хорските погледи, сурово и кървящо месо, което все още