Дж. Уорд - Вечна любовl

Господи, вече беше толкова близо! И беше много по-едър от нея. Бела

залепи тяло до вратата.

— Съжалявам…

Мъжът постави длани от двете страни на главата й. Тя не откъсваше

поглед от кинжала, но после забрави за оръжието. Защото той се наведе

към нея. Спря в мига, в който телата им щяха да се докоснат.

Бела си пое дълбоко дъх, вдиша мириса на тялото му. Не знаеше

дума, с която да го опише, беше по-скоро като огън в ноздрите й. И тя

отговори на повика — тялото й се стопли, пожела го.

— Съжаляваш — каза мъжът, наклони глава на една страна и спря

поглед върху шията й. Усмихна се, кучешките му зъби бяха дълги и

ослепително бели. — Да, готов съм да се обзаложа, че е така.

— Много съжалявам.

— Докажи го.

— Как? — гласът й беше дрезгав.

— Застани на ръце и колене. Само тогава ще приема извинението ти.

В другия край на залата се отвори врата.

— О, за Бога… Пусни я! — влезе друг мъж, с дълга коса, и затича към

тях. — Долу ръцете, Зи. Веднага.

Белязаният се наведе още по-близо, приближи разкривената си уста

до ухото й. Нещо се притисна до гърдите й, малко над сърцето й. Пръстът

му.

— Току-що те спасиха.

Заобиколи я и излезе в мига, в който другият вампир се приближи до

нея.

— Добре ли си?

Бела гледаше съсипаната боксова круша. Не можеше да диша. Не

беше сигурна дали е от страх, или от сексуално желание — най-вероятно

беше комбинация от двете.

— Да, така мисля. Кой беше този?

Новодошлият я отведе отново до стаята за разпити, без да отговори

на въпроса й.

— Направи услуга на себе си и остани тук, окей?

Добър съвет, помисли си тя, след като той си тръгна.

10.

Рейдж рязко премина от страната на сънищата в реалността. Погледна

часовника върху нощното си шкафче и се ядоса, защото в първия миг не

можа да фокусира погледа си. А после като видя колко е часът, се вбеси

още по-силно.

По дяволите, къде беше Тор? Беше обещал да му се обади веднага

след като приключи с преводачката на момчето, а бяха минали часове

оттогава.

Набра номера на мобилния му телефон. Свърза се с гласовата му

поща, изруга и затвори.

Стана от леглото и внимателно се протегна. Все още изпитваше болки

и му се гадеше, но се движеше много по-лесно. След като взе набързо душ

и се преоблече в чисти кожени дрехи, се почувства много по-добре и

тръгна към кабинета на Рот. Зората щеше скоро да изгрее. Щом не

отговаряше на обажданията, Тор вероятно докладваше на краля, преди да

се прибере у дома си.

Двойните врати бяха отворени и я гледай, Тормент крачеше по

старинния килим от Обюсон и говореше на Рот.

— Точно когото търсех — каза провлачено Рейдж.

Тор вдигна поглед към него.

— Канех се после да дойда в стаята ти.

— Сигурен съм в това. Как вървят работите, Рот?

Слепия крал се усмихна.

— Радвам се да те видя отново в бойна форма, Холивуд.

— О, да, готов съм — Рейдж гледаше втренчено Тор. — Има ли нещо, което трябва да ми кажеш?

— Всъщност не.

— Искаш да кажеш, че не знаеш къде живее жената?

— Не съм сигурен, че трябва да я виждаш.

Рот се облегна назад и вдигна крака върху бюрото си. Огромните му

ботуши накараха изящната мебел да изглежда като табуретка. Усмихна се.

— Някой от вас иска ли да ме осветли по въпроса?

— Лично е — измърмори Рейдж. — Нищо специално.

— По дяволите! — Тор се обърна към Рот. — Изглежда, че нашият

приятел иска да опознае по-добре жената, която превеждаше на момчето.

Рот поклати глава.

— О, не, не искаш, Холивуд. Легни си с някоя друга. Бог ми е

свидетел, че има достатъчно жени, които с радост биха го направили с теб

— кимна на Тор. — Както казвах, нямам възражения момчето да се

присъедини към първи клас обучаващи се при нас, ако проучиш произхода

му. Трябва да проверим и жената. Не искам тя да създава проблеми, ако

момчето изведнъж изчезне.

— Аз ще се погрижа за нея — каза Рейдж. Двамата го изгледаха, а той

сви рамене. — Ако не ми позволите, ще следя онзи, когото ще натоварите

със задачата. По един или друг начин, ще я намеря.

Тор повдигна вежди. Челото му се набръчка толкова силно, че

заприлича на разорано поле.

— Няма ли да размислиш, братко? Ако предположим, че момчето

дойде тук, връзката с тази жена ще стане твърде опасна. Просто се

откажи.

— Съжалявам. Искам я.

— Господи! Можеш да създаваш големи проблеми, знаеш ли? Не

контролираш импулсите си и действаш единствено според собствените си