Дж. Уорд - Вечна любовl

Беше като оголен проводник. Огънят протичаше по него с рев, от

който не можеше да се избави, колкото и да бе изтощен. Не му помагаше

нито вдигането на тежести, нито бягането. В този момент, макар и да не

си го бе помислял, не можеше да си представи, че би се успокоил дори

след секс със сто различни жени.

За него нямаше друг изход, освен да говори с Мери. Ужасяваше се от

мисълта да й каже, че е бил осъден преди един век и нямаше представа

как да й обясни, че звярът я желае. Но тя трябваше да знае защо я

избягва.

Събра кураж и отвори вратата на спалнята им. Тя не беше там.

Слезе долу и откри Фриц в кухнята.

— Виждал ли си Мери? — запита той, стараейки се с всички сили да

запази гласа си спокоен.

— Да, сър. Тя излезе.

Кръвта на Рейдж замръзна.

— Къде отиде?

— Не каза.

— Взе ли нещо със себе си? Дамска чанта? Багаж?

— Книга. Кифла. Яке.

Навън. Рейдж се втурна по подземния тунел и за половин минута

беше в Дупката. Заудря по вратата.

Вишъс се забави безкрайно, преди да отвори, а когато го направи, се

показа в целия си блясък по боксерки и с разрошена от съня коса.

— Какво, по…

— Мери е излязла от къщата. Сама. Трябва да я намеря.

Ви спря да търка очи, замаяният му вид се смени с пълна

концентрация. Отиде до компютъра си, извика на екрана картини от

всички външни камери и я откри да стои на слънце пред главния вход на

къщата. Което беше умно. Ако се появеше опасност, можеше веднага да се

скрие вътре.

Рейдж въздъхна дълбоко.

— Как мога да приближа образа?

— Кликаш с мишката върху зума в горния десен ъгъл.

Рейдж увеличи образа докрай. Тя хранеше две врабчета, като им

хвърляше парченца от кифлата. От време на време повдигаше глава и се

оглеждаше. Усмивката на лицето й бе сдържана, ъгълчетата на устните й

едва се повдигаха, сякаш се усмихваше на себе си.

Той докосна екрана, галейки лицето й с върха на пръст си.

— Знаеш ли, братко, не беше прав.

— Не бях ли?

— Тя е моята съдба.

— Казвал ли съм, че не е?

Рейдж хвърли поглед над компютърното оборудване и се загледа в

татуираното око на Ви.

— Не съм първият й любовник. Ти ми каза, че съдбата ми е отредила

девица. Така че не си прав.

— Аз никога не греша.

Рейдж смръщи вежди, отхвърляйки веднага мисълта, че някоя друга

жена ще значи нещо повече за него или че ще заеме мястото на Мери в

сърцето му.

Съдбата можеше да върви по дяволите, ако искаше от него да обича

отново. Предсказанията на Ви — също.

— Сигурно е хубаво да знаеш всичко — измърмори той. — Или поне

да си мислиш, че е така.

Обърна се и тръгна към тунела, стиснал здраво ръце в юмруци.

Диамантените очи на Ви, обикновено толкова спокойни, бяха

присвити и гневни.

— Когато казвам, че не греша, не си придавам важност. Да виждаш

бъдещето, е адско проклятие, братко. Да не мислиш, че ми харесва да

знам как ще умре всеки?

Рейдж се сви и Вишъс се усмихна студено.

— Да, помисли върху това. И после си дай сметка, че единственото, което не знам, е кога, така че не мога да спася никого от вас. Искаш ли

сега да ми кажеш защо ми е според теб да се перча с това мое проклятие?

— О, Господи… братко. Съжалявам…

Ви изпусна въздуха, който дълго бе сдържал в гърдите си.

— Няма нищо. Слушай, какво ще кажеш да отидеш при партньорката

си? Тя мисли за теб цял следобед. Без да се засягаш, уморих се да чувам

гласа й в главата си.

Мери се облегна на голямата месингова врата и погледна нагоре. Над

главата й блестеше синият простор на небето, въздухът бе сух и свеж след

необичайно ранния снеговалеж предишната нощ. Искаше да се поразходи, преди да залезе слънцето, но топлината, проникваща през якето й, я

правеше сънлива. Или просто беше изтощена. Не успя да заспи, след като

Рейдж излезе от стаята, и прекара целия ден, надявайки се той да се

върне.

Нямаше представа какво се беше случило предната нощ. Дори не беше

сигурна, дали е видяла онова нещо или й се беше сторило. За Бога, татуировките не се надигаха от кожата. И не се движеха. Поне не и в

нейния свят.

Но Рейдж не беше единствената причина за безсънието й. Беше време

да разбере какво се канят да правят с нея лекарите. Имаше час за

следващия ден при доктор Делакроче и след това щеше да знае колко

тежки ще бъдат процедурите.

Господи… Искаше да говори с Рейдж за тези неща. Да се опита да го

подготви.

Слънцето се скри зад дърветата и й стана студено. Стана, протегна се