желание да я има в тялото си, в кръвта си. Искаше тя да поддържа живота
му, да живее чрез нея. Копнееше тя да направи същото с него.
Мери обви ръце около раменете му и го придърпа назад в опит да го
накара да легне. Бог да му е на помощ, той й позволи. Сега беше под него
и излъчваше аромата на възбудата, предизвикана от него.
Рейдж затвори очи. Не можеше да й откаже. Не можеше да спре
силата, която се надигаше вътре в него. Разпънат между двата порива, той
я целуна и започна да се моли без глас.
Нещо не е наред, мислеше си Мери.
Рейдж избягваше допира й. Когато поиска да свали ризата му, той не
й позволи да я разкопчее. Посегна да докосне ерекцията му, но той
отмести бедрата си. Дори когато смучеше гърдите й, а ръката му се
плъзгаше между краката й, той сякаш я любеше отдалеч.
— Рейдж… — гласът й прекъсна, защото усети устните му на шията
си. — Какво има?
Големите му ръце разтвориха широко краката й, устата му се
притисна към вътрешната страна на бедрото й. Захапа я леко. Кучешките
му зъби се плъзгаха по кожата, без да й причиняват болка.
— Рейдж, спри за минутка…
Той сложи уста върху сърцевината й, наслаждавайки се на вкуса. Тя
изви тяло, за да се надигне от леглото, възбудена от гледката на русата му
глава, приведена надолу, и свитите рамене под коленете й. Краката й
изглеждаха толкова бледи и тънки на фона на масивното му тяло.
Само още миг и щеше да потъне в забрава.
Хвана кичур от косата му и го отблъсна рязко от себе си.
Синьо-зелените му очи блестяха. Дишаше тежко през отворените си, блестящи устни. Без да бърза, хвана долната си устна със зъби и я всмука.
После езикът му облиза горната с бавно, продължително движение.
Тя затвори очи, топеше се от желание.
— Какво не е наред? — запита с дрезгав глас.
— Не знаех, че нещо не е наред — плъзна кокалчетата на ръката си по
сърцевината й, като търкаше чувствителната кожа. — Не ти ли харесва?
— Харесва ми, разбира се.
Палецът му започна да описва кръгове.
— Тогава нека да продължа.
Преди да успее да наведе глава и отново да притисне езика си в нея, тя сви крака около ръката му, доколкото й позволяваха силите.
— Защо не ми позволяваш да те докосвам?
— Докосваме се — той раздвижи пръстите си. — Ето, тук съм. О, Господи, възможно ли беше да изпита по-силна възбуда?
— Не, не си.
Опита се да се отдръпне от него и да седне в леглото, но свободната
му ръка се стрелна към нея. Дланта му спря върху гърдите й и я притисна
обратно върху леглото.
— Не съм свършил — каза той с дълбок глас.
— Искам да докосвам тялото ти.
Очите му засияха с ярка светлина. Но после блясъкът изчезна
внезапно и през лицето му бързо премина сянката на някакво чувство.
Страх? Не можа да разбере, защото той сведе глава. Целуна горната част
на бедрото й, като я притискаше и галеше леко с бузата, челюстта и
устата си.
— Нищо не може да се сравни с твоята топлина, сладост и мекота.
Нека ти доставя удоволствие, Мери.
От думите му я побиха ледени тръпки. Вече ги бе чувала. В началото.
Устните му се преместиха от вътрешната страна на крака й, по-близо
до съкровеното място.
— Не. Престани, Рейдж — той спря. — Не ми харесва, ако не
участвам и аз. Не искам да го правиш заради мен. Искам да бъда с теб.
Той стисна устни, надигна се рязко и бързо скочи от леглото. Дали
щеше да си тръгне?
Но той само коленичи на пода, подпрял широко разтворените си ръце
върху леглото с наведена глава. Чакаше да премине възбудата му.
Тя протегна единия си крак, докосна ръката му със стъпалото си и
прошепна:
— Не ми казвай, че отговорът ти ще е «не».
Той вдигна поглед към нея. Държеше главата си ниско наведена, а
очите му изглеждаха като две цепнатини върху лицето, от които струяха
ярки неоново сини лъчи.
Тя изви тяло и премести крак, като му позволи да види за миг онова, което искаше толкова силно.
И задържа дъха си.
С едно-единствено движение Рейдж се надигна от пода и се хвърли
върху нея. Легна между бедрата й, разкопча панталоните си и…
О, благодаря ти, Господи.
Тя отговори веднага, като се притискаше към пулсиращата му
твърдост. Когато замайването й отслабна, усети, че той трепери над нея, вътре в нея. Готвеше се да му каже да спре да се контролира, но разбра, че не въздържанието бе проблемът. Той имаше някакъв пристъп, всеки
мускул от тялото му се свиваше конвулсивно.
Читать дальше