Дж. Уорд - Вечна любовl

екип. Изглеждаше изтощен като Зейдист, само че по него нямаше никакви

белези. Не, не беше така. Кокалчетата на ръцете му бяха подути и

разранени, а по гърдите му имаше размазани петна от кръв.

— Хей, братко — каза Рейдж.

Фюри се огледа, сякаш с изненада откриваше къде се намира. Рейдж

пристъпи и застана пред него.

— Братко?

Празният поглед изчезна и очите на Фюри се фокусираха.

— Здравей.

— Искаш ли да се качиш горе? Да си починеш?

— О, да. Не. Добре съм — очите му се стрелнаха към Мери. После се

отклониха. — Аз, ъ-ъ, добре съм. Да, наистина. Партито е свършило, предполагам?

Рейдж взе чантата. Бледорозовата риза на Фюри се подаваше, прищипана от ципа.

— Хайде, да се качим заедно.

— Трябва да останеш при жена си.

— Тя разбира. Да вървим заедно, братко.

Раменете на Фюри се отпуснаха.

— Да, добре. Да, аз не… Не бих искал да съм сам точно сега.

Късно през нощта Рейдж най-после се върна в тяхната стая. Знаеше, че Мери ще е заспала, така че затвори тихо вратата.

На нощната масичка до леглото гореше свещ и на светлината й той

видя, че леглото е разхвърляно. Мери бе избутала завивката и бе

разместила възглавниците. Лежеше по гръб, прелестната кремава нощница

се бе увила около кръста й, откривайки бедрата й.

Той не беше виждал копринената дреха преди и разбра, че я е

облякла, защото е искала тази вечер да бъде специална. Гледката го замая

и макар желанието да го изгаряше, коленичи от нейната страна на

леглото. Имаше нужда да е близо до нея.

Не знаеше как Фюри успява се справи, особено през нощи като тази.

Единственият човек, когото братът обичаше, бе поискал да го бият до

кръв, бе настоявал да получи болка и наказание. И Фюри бе направил

онова, което искаха от него, поемайки страданието на близнака си. Зи без

съмнение щеше да спи, докато се оправи. Фюри щеше да остане объркан и

затворен в себе си дни наред.

Беше добър, предан, силен и отдаден на Зи. Но преживяването и

изкупването на вината за всичко, което се бе случило със Зейдист, го

убиваше.

Господи, как можеше някой да се справи със задачата да бие човека, когото обича, защото това е единственото, което другият иска?

— Миришеш хубаво — промърмори Мери, сви се от нейната страна на

леглото и го погледна. — Като «Старбъкс».

— От червения дим е. Фюри пуши нещо много силно, но не го виня —Рейдж взе ръката й и се намръщи. — Пак имаш треска.

— Вече свърши. Чувствам се по-добре — целуна китката му. — Как е

Фюри?

— Ужасно.

— Зейдист често ли го кара да прави така?

— Не. Не знам каква беше причината тази вечер.

— Съжалявам и за двамата. Но повече за Фюри.

Той й се усмихна, изпълнен с любов заради нейната загриженост за

братята.

Мери се надигна бавно и изви крака, за да ги спусне от леглото.

Горната част на нощницата й беше от дантела и той виждаше гърдите й

през нея. Бедрата му се стегнаха. Затвори очи.

Това беше ад. Желанието да бъде с нея. Страхът от онова, което може

да й причини. И дори не мислеше за секс. Искаше да я прегърне.

Ръцете й се повдигнаха към лицето му. Палецът й се плъзна по устата

му и устните му се отвориха сами в неволна покана, която Мери прие.

Наведе се и го целуна, езикът й се плъзна в устата му и взе онова, което

той знаеше, че не бива да предлага.

— М-м-м. Имаш чудесен вкус.

Беше пушил малко от червения дим с Фюри, защото знаеше, че ще се

върне при нея, с надеждата, че успокоителното ще свали част от

напрежението. Не би могъл да се справи, ако се повтореше онова, което се

случи в билярдната зала.

— Искам те, Рейдж.

Тя се премести, разтвори крака и придърпа тялото му към себе си.

Вихрушка от енергия се сгъсти по продължение на гръбначния му

стълб и се насочи навън, пронизвайки дланите и стъпалата му, принуждавайки ноктите му да скърцат от болка и кожата на главата му да

изтръпне. Облегна се назад.

— Виж, Мери…

Тя се усмихна, свали нощницата през глава и я хвърли. Дрехата се

завъртя и падна на пода. Голата й кожа, окъпана ма светлината на свещта

беше като капан. Той не можеше да помръдне.

— Люби ме, Рейдж.

Тя взе ръцете му и ги сложи върху гърдите си. Макар да си

повтаряше, че не бива да я докосва, той обви длани около хълмчетата, палците му галеха зърната й. Тя изви гръб.

— О, да. Харесва ми.

Той се наведе към шията й и близна вената. Толкова силно искаше да

пие от нея, особено както държеше главата му, притисната до себе си, сякаш и тя искаше това. Не че имаше нужда от храна. Умираше от