Дж. Уорд - Вечна любовl

хълбоците й. Оставаше да отмести лентата на бикините й и можеше да

потъне в нея.

Само че искаше да го вижда, докато влиза в нея. И да докосва тялото

му. Опита се да се изправи, но той я спря — натисна врата й и я задържа в

същото положение.

— Съжалявам, правя го само така.

Тя се бореше, беше готова да умре, за да го целуне.

— Зейдист…

— Малко е късно да размисляш — гласът му звучеше чувствено

провлечен в ухото й. — По някаква причина те искам. Много. Така че

направи услуга и на двама ни и стискай зъби. Ще стане бързо.

Ръката му пусна гърдите й, плъзна се между краката и намери

сърцевината й. И той се вцепени.

Тя инстинктивно движеше хълбоците си, триеше се в пръстите му, наслаждаваше се на прекрасното усещане от допира му. Той отскочи

назад.

— Махай се оттук.

Объркана и възбудена до полуда, тя се олюля, докато се изправяше.

— Какво?

Зейдист отиде до вратата, отвори я рязко и се втренчи в пода. Когато

тя не помръдна, той изръмжа:

— Излизай!

— Защо…

— Господи, призлява ми от теб.

Бела усети как кръвта се отдръпва от лицето й. Смъкна полата си

надолу, оправи блузата и сутиена си с треперещи пръсти. После избяга от

стаята.

Зейдист затръшна вратата и се втурна към банята. Вдигна бързо

тоалетната седалка, наведе се и повърна ябълката, която бе изял. Пусна

водата и се отпусна на пода, разтреперан и замаян.

Опита се да вдиша дълбоко няколко пъти, но усещаше единствено

аромата на Бела. Прелестната й, необяснима възбуда беше върху пръстите

му. Свали бързо пуловера си и го уви около ръката си в желанието си да

прикрие уханието.

Господи, съвършената й мекота, като сатен. Разкошният аромат на

страстта й.

От сто години нито една жена не се беше възбуждала от него. Не и от

времето, когато беше кръвен роб. А тогава… той не го искаше, беше

привикнал да се страхува точно от тази възбуда.

Опита се да съсредоточи мислите се върху настоящето, но миналото

го влечеше надолу.

Върна се обратно в килията, прикован, тялото му не му

принадлежеше. Усети ръцете на Господарката и миризмата на мехлема, с

който тя трябваше да го маже, за да получи ерекцията, която й бе нужна.

А после го възсядаше и не спираше, докато не си получи оргазма. След

това го връхлиташе болката от ухапването и смукането, докато тя се

хранеше от вените му.

Всичко се върна. Изнасилванията. Унижението. Десетилетията

насилие, докато загуби всякаква представа за време, докато бе почти

мъртъв и останаха само непрекъснатите удари на сърцето и

несъзнателното повдигане и спускане на гърдите му.

Чу странен звук. Осъзна, че стене.

О… Бела.

Изтри чело с ръката си. Бела. Господи, бе го накарала да се срамува

от белезите и от грозотата си, от съсипаното си тяло и от тъмната си, противна природа.

На партито тя свободно разговаряше с братята му и с жените, усмихваше се, смееше се. У нея имаше чар и непринуденост, които

говореха за спокойния живот, който бе водила. Сигурно никога не бе

чувала и една лоша дума, не се беше сблъсквала с безсърдечна постъпка.

Със сигурност не бе проявявала жестокост или грубост към никого. Беше

достойна жена, съвсем различна от пропадналите курви, от които се

хранеше.

Не й повярва, когато му каза, че иска да легне с него, но наистина

беше така. Точно това означаваше влагата й, мека като коприна. Жените

можеха да лъжат за много неща, но не и за това. Никога за това.

Зейдист потръпна. Когато я принуди да се наведе и докосна гърдите

й, възнамеряваше да спре, въпреки думите си. Смяташе, че ще я уплаши, така че да го остави на мира. Щеше да я допусне до себе си и после да я

отблъсне, преди да я отпрати да си върви.

Само че тя го искаше искрено.

Припомни си усещането, когато плъзна длан между бедрата й. Беше

толкова… мека. Така невероятно топла, гладка и влажна. Първата жена, която бе готова за него. Не знаеше какво да направи и в объркването му

при него се завърна Господарката. Видя лицето й и усети тялото й върху

своето.

Когато идваше при него, Господарката винаги беше възбудена и

полагаше голямо старание той да е наясно с това, макар че никога не го

караше да я докосва с ръце. Беше умна. След всичко, което му бе

причинила, той би я разкъсал като бясно животно, ако можеше. И двамата

го знаеха. Окованата заплаха, която той представляваше, я възбуждаше.

Замисли се защо Бела се чувства привлечена от него. Беше поради