Дж. Уорд - Вечна любовl

Ви от пътя си.

Вишъс се засмя.

— Кротко, Холивуд. Тя не забелязва никого, освен теб.

Рейдж изръмжа и я притисна до хълбока си.

— Не забравяй това и дръж ръцете и краката си по местата им.

— Знаеш ли, никога досега не си се държал като ревнивец.

— Така е, защото никога досега не съм имал нещо, което искам да

запазя. Твой ред е да играеш, братко.

Ви остави питието си и се зае сериозно с играта, а Мери протегна

ръка. От пръстите й висеше и се поклащаше череша.

— Искам да видя и другия ти номер — каза тя. — Каза ми, че можеш

да направиш нещо страхотно с езика си и с дръжка от череша.

— Стига… — засмя се той.

— Какво? Няма ли такъв номер?

Той се усмихна.

— Само гледай какво правя с устата си.

Като я гледаше изпод полуспуснатите си клепачи, Рейдж се наведе

към ръката й. Езикът му се показа и хвана черешата, придърпвайки я

между устните. Сдъвка я, после тръсна глава, докато я гълташе.

— Не е съвсем същото — промърмори.

— Какво?

— Твоите тайни са много по-сладки.

Тя се изчерви и закри очите си с ръка.

О, разбира се. Сега той си мисли за секс.

Вдишвайки дълбоко, тя долови еротичния, тъмен аромат, който Рейдж

излъчваше винаги когато искаше да е с нея. Повдигна ръката си и го

погледна.

Той се взираше в нея като омагьосан. А зениците му бяха бели и

блестяха като току-що навалял сняг.

Мери спря да диша.

Там вътре има нещо, помисли тя. Нещо друго я гледаше през

втренчените му очи.

Фюри се приближи усмихнат.

— Иди си намери друго място, ако ще правиш така, Холивуд. Нямаме

нужда да ни напомняш за всичко, което имаш.

Шляпна го по рамото с длан.

Рейдж се извърна вихрено и щракна със зъби към ръката на брата.

Звукът от затварянето на челюстите му беше достатъчно силен, за да

прекрати всички разговори в стаята.

Фюри отскочи назад и отдръпна ръката си.

— За Бога, Рейдж! Какъв ти е… По дяволите. Очите ти. Променили са

се.

Рейдж пребледня и залитна настрани, премигвайки.

— Съжалявам. По дяволите, Фюри, дори не знаех, че съм…

Всички мъже в стаята оставиха нещата, които държаха в ръце, и го

наобиколиха.

— Колко време има до промяната? — попита Фюри.

— Махнете жените — нареди някой. — Заведете ги горе.

Въздухът се изпълни с шум от хора, напускащи залата. Вишъс стисна

ръката на Мери.

— Ела с мен.

— Не — съпротивляваше се тя. — Стига. Искам да остана с него.

Рейдж извърна очи към нея и предишният странно вторачен поглед

веднага се върна. После белите му очи се преместиха върху Вишъс.

Устните на Рейдж откриха зъбите му и той изрева оглушително като лъв.

— Ви, пусни я. Веднага — каза Фюри.

Ви пусна ръката на Мери, но й прошепна: — Трябва да се махнеш оттук.

Няма да стане, помисли си тя.

— Рейдж? — каза тихо Мери. — Какво става?

Той тръсна глава, отклони очи от нея и се подпря на мраморната

камина. На лицето му заблестя пот. Тялото му се напрегна, сякаш се

опитваше да я измести.

Времето едва ли не спря, докато той се бореше със себе си. Дишаше

дълбоко и бързо, а ръцете и краката му трепереха. Мина доста време, преди тялото му да се отпусне и напрежението да се стопи. С каквото и да

се беше борил, той бе победителят. Но бе спечелил с последни сили.

Отвори очи. Бяха възвърнали нормалния си вид, но той бе ужасно

блед.

— Съжалявам, братя — промълви Рейдж.

После погледна към Мери и отвори уста. Но вместо да проговори, наведе глава, сякаш изпитваше срам.

Мери мина през стената от мъжки тела и сложи длани върху лицето

му.

Той пое рязко дъх от изненада, а тя го целуна по устата.

— Да видим номера с черешата. Хайде.

Мъжете, застанали край тях, бяха замръзнали от учудване — усещаше

го във втренчените им погледи. Рейдж също бе потресен. Но тя го загледа

настойчиво и той започна да дъвче, като въртеше дръжката със зъби.

Тя погледна към бойците зад себе си.

— Той е добре. И двамата сме добре. Вървете да си довършите играта

или каквото там правите? Трябва му малко време, а като го гледате

всички така, не му помагате.

Фюри се засмя тихо и отиде при билярдната маса.

— Наистина е невероятна.

Ви взе щеката и чашата си.

— Да, наистина.

Партито се върна към нормалния си ход, Бела и Уелси слязоха

отново, а Мери погали Рейдж по лицето и врата. Той сякаш не можеше да

я погледне в очите.

— Добре ли си? — попита тихо тя.

— Толкова съжалявам…

— Остави тези съжаления. Каквото и да е това, не можеш да го