Дж. Уорд - Вечна любовl

напълно здрав кучи син, който просто се излежаваше и гледаше

телевизия. Е, всъщност беше напълно здрав, докато не претърпя

ненадейно инцидент по време на посещението на О. Щеше да мине поне

седмица, преди да се оправи достатъчно и отново да бъде годен за работа, но визитата със сигурност изясни кои са приоритетите му.

Чудна работа как две счупени капачки на коленете могат да помогнат

на човек да бъде убедителен.

О. почука отново на вратата на С., после отвори ключалката. Тъкмо

преди да влезе, го лъхна тежка миризма. О, по дяволите. Мястото вонеше

като гниещ боклук.

Тръгна към кухнята.

Не, не беше боклук. Беше С.

Лесърът лежеше по очи на пода, край него бе засъхнала локва черна

кръв. Близо до ръката му имаше бинтове, игла и конец, сякаш бе опитвал

да се оправи сам. «Блекбъри»-то му беше до комплекта за първа помощ, а

клавиатурата бе покрита с кръвта му. От другата страна имаше дамска

чантичка, също изцапана с кръв.

О. обърна С. по гръб. Гърлото на убиеца бе прерязано, раната беше

дълбока. Като се имаше предвид, че ръбовете й бяха обгорени, вероятно

го бяха посекли с някой от ужасните черни кинжали на братството. По

дяволите, каквото и да слагаха в този метал, то действаше като сярна

киселина.

Гърлото на С. се движеше, издавайки бълбукащи звуци, което

доказваше, че всъщност е възможно да бъдеш и само донякъде умрял.

Вдигна ръка. Държеше нож. Върху ризата му имаше следи от няколко

плитки порязвания, сякаш се бе опитвал да се промуши в гърдите, но

силите не му бяха стигнали да свърши работата.

— Много си зле, приятелю — каза О., и взе оръжието от ръката му.

Приклекна и започна да гледа как лесърът се гърчи бавно.

Както лежеше по гръб и безпомощно мърдаше ръце и крака, приличаше на майски бръмбар, който след малко ще умре. О. хвърли

поглед към чантичката.

— Да не би да водиш алтернативен живот, С.?

О. вдигна чантичката и прерови съдържанието. Шишенце с хапчета.

Кърпички. Тампони. Мобилен телефон. Портмоне.

Извади шофьорската книжка. Кестенява коса. Сиви очи. Беше

невъзможно да прецени дали жената е вампир или човек. Адресът беше

някъде из пущинаците по шосе 22.

— Кажи ми дали схващам правилно какво е станало — каза О. — Ти и

един от онези братя сте влезли в ръкопашен бой. С воина е имало жена.

Избягал си, след като те е ранил и си задигнал тази чантичка, за да убиеш

приятелката му. Проблемът е, че раните ти са били прекалено сериозни и

откакто си се върнал, лежиш тук. Така ли е?

О. пусна документите в чантичката и погледна надолу към мъжа.

Очите на С. се въртяха като стъклени топчета, свободно поставени в

главата му, която губеше формата си като спукана торба.

— Знаеш ли, С., ако зависеше от мен, щях просто да те зарежа тук. Не

знам дали си наясно, но когато се разпаднем, ние се връщаме при Омега.

Повярвай ми, онова, което ще откриеш при него от другата страна, ще те

накара да гледаш на това, което ти се случва сега, като на истинска

ваканция — озърна се. — За нещастие мястото се вмирисва заради теб. Ще

влезе някой и ето ти беда.

О. взе ножа и стисна здраво дръжката. Вдигна го над рамото си, а

облекчението, което С. изпита, сложи край на гърчовете му.

— Наистина не трябва да си мислиш, че ще стане по-добре — каза

тихо О.

Заби ножа в гърдите на лесъра. Блесна светлина и се чу пукот. И С.

изчезна.

О. взе чантичката и излезе.

Мери отиде до Рейдж, като криеше ръка зад гърба си, изчаквайки

подходящия момент. Той играеше билярд. Двамата с Бъч здравата биеха

Ви и Фюри.

Загледа се в тях и реши, че наистина харесва братята. Дори Зейдист, въпреки мрачното му излъчване. Бяха толкова мили, отнасяха се с нея с

уважение и почит, а тя не бе сигурна какво е направила, за да ги заслужи.

Рейдж й намигна, като се навеждаше над масата и насочваше щеката

си.

— Защото те е грижа за него — каза някой в ухото й.

Подскочи от изненада и се обърна рязко. Вишъс стоеше точно зад нея.

— За какво говориш?

— Затова те харесваме толкова. И преди да ми кажеш да спра да чета

мислите ти, знай, че не исках да го правя. Тази беше твърде силна, за да я

изключа — вампирът отпи водка от ниска, широка чаша. — Но това е

причината, поради която те приемаме. Като се отнасяш добре с него, оказваш чест на всеки един от нас.

Рейдж сведе поглед и се намръщи. След като мина неговият ред, той

заобиколи масата, за да отиде при нея и демонстративно изблъска с тяло