Дж. Уорд - Вечна любовl

му живееха тук.

— Добре дошла, Бела — произнесе дълбок мъжки глас. Обърна се и

видя брата с многоцветната коса — онзи, който бе прекъснал разговора й

със Зейдист във фитнеса.

— Аз съм Фюри. Срещали сме се. В гимнастическия салон.

— Боецо — каза тя, като направи дълбок поклон. Беше трудно да не

се възхитиш от братята, особено от някой като този. Толкова едър.

Толкова… Тази коса истинска ли беше?

— Радваме се, че успя да дойдеш — той й се усмихна, жълтите му очи

бяха топли. — Ела, нека ти помогна с палтото.

Тя съблече дрехата си и я преметна върху ръката си.

— Не мога да повярвам, че съм тук, ако трябва да бъда искрена.

Мери! Здравей!

Двете се прегърнаха, а после заговориха с Фюри. Скоро Бела се

чувстваше съвсем сигурна до боеца. У него имаше нещо толкова

успокояващо и внушаващо доверие, а тези очи бяха неустоими. Наистина

бяха жълти.

Но колкото и да бе привлекателен, тя търсеше брата с белега. Докато

поддържаше разговора, незабелязано оглеждаше просторното, пъстроцветно фоайе. Зейдист не се виждаше наоколо. Може би щеше да

пропусне партито. Не изглеждаше общителен, това беше сигурно.

Мери се отдели от нея, за да отиде при Рейдж, но Бела твърдо реши

да не се чувства изоставена. За Бога, така или иначе, не й беше работа да

преследва някого като Зейдист.

— Фюри — каза тя, — може ли… Знам, че е неучтиво, но просто

трябва да докосна косата ти.

Протегна ръка, преди той да успее да откаже и хвана няколко от

русите и червени гъсти кичури.

— Разкошна е. Цветовете са изумителни. И… о, колко хубаво ухае.

Какъв шампоан използваш?

Погледна го в очите, очаквайки да й отговори с някаква небрежна

реплика. Вместо това той се бе вцепенил. Дори не мигаше, вторачил

поглед надолу към нея.

Внезапно осъзна, че Рейдж също я гледа втренчено, застанал на прага

на една врата, а на лицето му е изписано изумление. Така я гледаше още

един боец с козя брадичка. И един едър мъж. И…

Е, цялото парти някак си беше замряло. Отпусна ръка и прошепна: — Много съжалявам. Май направих някаква ужасна грешка.

Фюри се изтръгна от транса, в който бе изпаднал.

— Не. Няма нищо.

— Тогава защо всички ме гледат така?

— Не са свикнали да ме виждат с… жени… — Фюри хвана ръката й и

я стисна. — Бела, не си направила нищо лошо. Наистина. И не се

притеснявай за братята ми. Просто завиждат, защото биха искали да

докоснеш техните коси.

Но нещо наистина не беше наред с него и тя не се учуди, когато след

малко той се извини и се отдалечи. Един доген се изправи пред нея.

— Простете, мадам, трябваше да взема палтото ви по-рано.

— О, благодаря.

След като остави палтото си в ръцете на мъжа, видя, че

присъстващите на партито се бяха преместили в друго помещение, което

изглеждаше като билярдна зала. Тъкмо се готвеше да тръгне натам, когато

усети студено течение, идващо някъде иззад нея. Дали входната врата не

се бе отворила от вятъра?

Обърна се.

Зейдист стоеше в един тъмен ъгъл до вестибюла и се взираше в нея от

сенките. Носеше черен пуловер с висока яка и свободни черни панталони, подобни на дрехите, с които бе облечен последния път, когато го бе

видяла. И точно както преди, черните му очи блестяха като на хищник.

О, да помисли тя и се изчерви. Ето защо бе дошла. Трябваше отново

да види този мъж.

Пое си дълбоко дъх и отиде до него.

— Здравей — той не отговори и тя се насили да се усмихне леко. —Вечерта е чудесна, нали?

— Приятно ли ти беше да докосваш близнака ми?

Това беше близнакът му? Как бе възможно двамата… Е, имаше

известна прилика. Ако си представеше Зейдист без белега и с дълга коса.

— Зададох ти въпрос, момиче. Хареса ли ти да докосваш косата му?

Черните му очи се спуснаха по тялото й, проследявайки очертанията

на копринената блуза и прилепналата пола, в които бе облечена. Върнаха

се на лицето й и се спряха на устните й.

— Ще ми отговориш ли, момиче?

— Бела — промълви автоматично тя. — Моля те, наричай ме Бела.

Погледът на Зейдист се замъгли.

— Мислиш ли, че брат ми е красив?

— Ъ-ъ… Да, добре изглежда.

— Добре изглежда. Може и така да се каже. Кажи ми, искаш ли го

толкова, че да легнеш с мен?

У нея се разгоря огън, запален от думите, които той изричаше, и от

начина, по който се взираше в нея с изгарящо желание в очите. Но после

осъзна какво бе казал.

— Съжалявам, не разбирам…

— Близнакът ми е целомъдрен от върха на главата до пръстите на