Дж. Уорд - Вечна любовl

Глупачка.

Усмихна му се в отговор, очаквайки с нетърпение завършека на

вечерта, когато щяха да останат сами. В тъмнината. И с нищо между тях…

Той отново се скри в гардероба, а тя тръгна след него с мисълта, че

имат няколко минути преди началото на партито и можеха да започнат с

прелюдията отсега. Докато той се взираше в официалните ризи, подредени

на закачалки, тя сложи ръка на гърба му, точно върху рамото на звяра.

Рейдж се отдръпна рязко и отстъпи.

— Заболя ли те? — попита Мери.

Започна да обикаля около него, а той продължи да се обръща, така че

двамата няколко пъти смениха местата си.

— Рейдж…

— Ако не побързаме, ще закъснеем.

Гласът му бе малко дрезгав, гръдните му мускули потрепваха.

— Какво ти е на гърба?

Той свали една риза от закачалката, навлече я и я закопча бързо.

— Гърбът ми е наред.

Рейдж я целуна леко по бузата и бързо се промъкна край нея. Вече в

спалнята, отвори вратата, водеща към коридора, взе часовника си от

нощното шкафче и го сложи на китката си. Пръстите му трепереха, докато

го закопчаваше.

Точно когато Мери се готвеше да го попита какво не е наред, на

вратата се появи Фюри.

— Здравей, братко. Здравей, Мери — каза той с усмивка. — Искате ли

да слезем заедно?

Мери прикри разочарованието си. Едва ли би могла да измисли по-

привлекателен начин да бъдат прекъснати. Блестящата, многоцветна коса

на Фюри падаше върху широките му рамене, а дрехите му бяха направо

убийствени. Костюмът му бе синьо-черен с едва забележимо райе, а

бледорозовата риза подчертаваше силния му врат и великолепния му тен.

Мокасините му бяха невероятно елегантни, двойните маншети на ризата

му бяха закопчани с масивни златни копчета, а на кутрето си носеше

диамантен пръстен.

Фюри имаше наистина перфектен вид. Двамата с Бела щяха да

изглеждат добре заедно, помисли си Мери.

— Кажи ми, Фюри, запозна ли се вече с Бела?

Той се зае да оправя кърпичката в малкия джоб на сакото си, макар че

тя си беше на място.

— Да, запознах се. Онази вечер, когато ти и момчето дойдохте в

центъра.

— Тя ще дойде тази вечер.

— Знам.

— И в момента не излиза с никого.

Господи, това изчервяване наистина може да ти вземе ума, помисли

тя. Фюри беше възхитителен.

— Той не се интересува от такива неща — каза Рейдж, докато

закрепваше пистолет на кръста си.

Мери му хвърли недоволен поглед, който той не забеляза, защото

обличаше сакото си.

— Ти също си сам — каза тя на Фюри. — Нали?

— О, със сигурност е сам.

— Рейдж, защо не го оставиш да отговори сам? Е, Фюри, ако и

двамата сте свободни, защо не я поканиш някой път на вечеря?

Той приглади реверите си и се изчерви още повече.

— Ами, не знам.

— Тя наистина е фантастична…

Рейдж поклати глава и я изведе в коридора.

— Остави това, Мери. Хайде.

По средата на стълбището тя дръпна Рейдж и го спря. Когато Фюри

отмина надолу, прошепна:

— Спри да се месиш. Двамата с Бела може да се харесат.

— Единственото, което Бела ще получи от него, е разговор.

— Какво по…

— Той не се занимава с жени.

— Гей ли е?

— Не, но не се опитвай да му натрапиш Бела. Няма да е честно и към

двамата.

Мери обърна поглед към Фюри, който точно стъпваше върху

мозаечния под на фоайето. Въпреки лекото накуцване, се движеше с

увереността на човек, на когото всичко си му е на място. Но може би само

изглеждаше така. Може да е бил ранен в битка.

— Да не е… нали се сещаш, импотентен?

— Доколкото знам, не е. Обрекъл се е на въздържание.

Господи, каква загуба, помисли си тя, проследявайки с поглед

движенията на мъжа.

— Значи принадлежи на някакъв религиозен орден?

— Не.

— Тогава защо?

— Когато става дума за Фюри, всичко се свежда до неговия близнак

Зейдист. Да, знам, че не си приличат.

Рейдж я побутна леко и тя отново заслиза по стълбите.

— Защо куца?

— Носи протеза. Загубил е половината от левия си крак.

— Господи, как?

— Прострелял го е.

Мери спря.

— Какво? Погрешка ли е станало?

— Не, нарочно. Хайде, Мери, можем да довършим разговора по-

късно.

Хвана я за ръката и я поведе напред.

Бела прекоси вестибюла, придружена от догена, който я бе докарал в

имението. Огледа се замаяна. Семейството й притежаваше огромна къща, но тя беше нищо в сравнение с тази. Това бе направо… кралски дворец.

Което беше естествено, предположи тя, защото Слепия крал и кралицата