Дж. Уорд - Вечна любовl

Джон пристъпи до леглото и докосна калъфката на една възглавница.

Беше толкова мека, че едва я усещаше.

— Тук ще си добре, синко. Може да ти трябва малко време, за да

свикнеш, но ще си добре.

Джон го погледна от другия край на стаята. Събра кураж, отиде до

Тормент и отвори уста. После посочи към него.

— Сигурен ли си, че искаш да ги видиш сега? — измърмори той.

Когато Джон кимна, Тормент бавно отвори устни. И оголи кучешките

си зъби.

О… Господи. О…

Джон преглътна и докосна с пръсти собствената си уста.

— Да, и ти ще имаш такива. По някое време през следващите две

години — Тормент пресече стаята и седна на леглото, подпрял лакти

върху коленете си. — Минаваме през промяната около двадесет и петата

си година. След това трябва да пиеш, за да оцелееш. И не говоря за мляко, синко.

Джон повдигна вежди, чудеше се от кого ще пие.

— Ще ти намерим жена, която да ти помогне да минеш през

промяната, и ще ти кажа какво да очакваш. Не е забавно, но щом веднъж

остане зад гърба ти, ще станеш много силен. И ще си мислиш, че си е

струвало.

Очите на Джон светнаха, докато измерваше с поглед Тормент.

Разпери рязко ръце встрани и нагоре, после притисна палец към гърдите

си.

— Да, и ще бъдеш висок колкото мен.

Джон оформи с устни думите: «Не мога да повярвам.»

— Истина е. Затова преобразяването е такава мъка. Тялото ти

преминава през голяма промяна за часове. След това ще трябва отново да

се учиш на разни неща, как да вървиш, как да се движиш — Тор сведе

поглед към себе си. — Отначало е трудно да контролираме телата си.

Джон разсеяно потърка гърдите си, където бе кръглият белег. Очите

на Тормент проследиха движението.

— Трябва да съм честен с теб, синко. Има много неща, които не знаем

за теб. Няма как да разберем колко от нашата кръв тече във вените ти. И

няма какво да ни подскаже какъв е произходът ти. Колкото до белега, не

мога да го обясня. Казваш, че си го имал цял живот и аз ти вярвам, но

този белег се дава, не е нещо, с което се раждаш.

Джон извади листовете си и написа:

“Всички ли го имат?”

— Не. Само братята ми и аз. Ето защо Бела те доведе при нас.

“Кои сте вие?”

— Братството на черния кинжал. Ние сме бойци, синко. Бием се, за да

запазим расата. И теб ще обучим да го правиш. Другите мъже в твоя клас

ще станат войници, но ти, с този белег, може накрая да станеш един от

нас. Не знам — потърка врата си. — Скоро ще те заведа да се запознаеш с

Рот. Той е главният, който отговаря за всичко, нашият крал. Освен това, бих искал да те прегледа и нашият доктор, Хавърс. Може да успее да

разбере нещо за произхода ти. Съгласен ли си?

Джон кимна.

— Радвам се, че те открихме, Джон. Ако не беше станало така, щеше

да умреш, защото нямаше да има кой да ти даде онова, от което ще се

нуждаеш.

Джон отиде и седна до Тормент.

— Има нещо, което искаш да ме питаш ли?

Джон кимна, но не можа да подреди мислите си по разбираем начин.

— Ето какво ще ти кажа, помисли си върху това през нощта. Утре пак

ще говорим.

Джон смътно осъзнаваше, че главата му кима в отговор. Тормент се

изправи и тръгна към вратата.

Изведнъж без причина, Джон изпадна в паника. Мисълта да остане

сам изглеждаше ужасяваща, въпреки че се намираше в красива къща с

мили хора, в много спокоен квартал. Просто се чувстваше… толкова

малък.

В полезрението му се появиха ботушите на Тормент.

— Хей, Джон, може да поостана малко тук при теб. Искаш ли? Да

видим какво дават по разните телевизионни канали.

Благодаря ти, въздъхна безмълвно Джон. Чувствам се малко

странно.

— Ще го приема за «да» — Тормент се подпря на възглавниците, грабна дистанционното и включи телевизора. — Вишъс, един от братята

ми, направи инсталациите в къщата. Мисля, че имаме около седемстотин

канала на това нещо. Какво искаш да гледаш?

Джон вдигна рамене и се придърпа назад — към таблата на леглото.

Тормент сменяше каналите, докато намери «Терминатор 2».

— Харесваш ли го?

Джон подсвирна тихо през зъби и кимна.

— Да, и аз. Това е класика, а Линда Хамилтън е страхотна.

38.

Рейдж спа много до късно, но когато се събуди, го очакваха лоши

новини. Безпокойството, онова ужасно напрежение, отново бе оживяло в

него. Скрайб Върджин само временно бе отменила наказанието му. Звярът

се бе завърнал.

Отвори очи и видя косата на Мери върху възглавницата си. И