Дж. Уорд - Вечна любовl

Сложи лице върху бедрото й. Тя не виждаше изражението му, но

мускулите му бяха отпуснати, а дишането — дълбоко и равномерно.

Хвърли поглед към китката на Избраницата. Имаше две рани от

ухапването, леко зачервяване и съвсем тънка струйка кръв.

— Ще му трябва малко време, за да дойде на себе си — каза Лейла, като близна ръката си и после смъкна ръкава си.

После се изправи.

Мери я гледаше и галеше гърба на Рейдж.

— Благодаря ти.

— Няма никаква нужда да ми благодарите.

— Ще дойдеш ли пак, когато той има нужда от теб?

— Вие двамата ще имате нужда от мен? Точно от мен?

Мери се опита да посрещне спокойно вълнението на жената.

— Да, мисля, че ще имаме нужда.

Лейла засия цялата, очите й се оживиха от щастие.

— Господарке, за мен ще бъде чест — поклони се. — Той знае как да

ме призове. Можете да ме потърсите по всяко време.

Избраницата излезе от стаята с лека стъпка.

Докато вратата се затваряше, Мери се наведе и целуна рамото на

Рейдж. Той се размърда. Повдигна леко глава. После изтри уста с длан, сякаш не искаше тя да вижда никаква кръв по него.

Вдигна поглед към нея. Клепачите му бяха отпуснати, ясните му

синьо-зелени очи — малко замъглени.

— Здравей — каза тя и приглади косата му назад.

Той се усмихна с онази негова особена усмивка, която го правеше да

изглежда като ангел.

— Здравей.

Тя докосна долната му устна с палеца си.

— Приятна ли беше на вкус?

Когато той се поколеба, тя каза:

— Бъди откровен с мен.

— Приятна беше. Но бих искал да си ти и мислех за теб през цялото

време. Представях си, че си ти.

Мери се наведе напред и близна устата му. Очите му блеснаха от

изненада, а тя плъзна език в него и усети останалия едва доловим вкус

като от сладко червено вино.

— Хубаво е — промълви, докосвайки устните му с нейните. — Искам

да мислиш за мен, когато го правиш.

Той сложи ръце отстрани на шията й, палците му бяха точно върху

вените.

— Винаги.

Устата му намери нейната, а тя се вкопчи в раменете му и го привлече

по-близо. Рейдж дръпна пуловера й нагоре, а тя вдигна ръце, за да може

той да го махне и после се отпусна назад върху леглото. Той свали

панталоните и бикините й, а след това съблече собствените си дрехи.

Надвеси се над нея, като я повдигна с една ръка и я премести по-

навътре на леглото. Бедрото му разтвори краката й, после тялото му

притисна нейното към матрака, а ерекцията му се плъзна в самата й

сърцевина. Тя следваше ритъма на тялото му, притисната към него, галеше себе си, галеше и него.

Целуваше я трескаво, но влезе в нея, без да бърза. Проникваше

внимателно, съединявайки двамата в едно. Беше тежък, твърд и

божествен, и се движеше бавно, дълбоко. Кожата му излъчваше онази

опияняваща тъмна миризма и я обливаше.

— Няма да имам друга — каза той, опрял устни в шията й. — Няма да

приема друга, освен теб.

Мери обви крака около бедрата му — опитваше се да го приеме

толкова дълбоко, че да остане с нея завинаги.

Джон следваше Тормент из къщата. Имаше много стаи. Всички

мебели и украшения бяха наистина красиви, без съмнение старинни. Спря

пред една картина, изобразяваща планинска сцена. Върху малка бронзова

табелка на позлатената рамка пишеше «Фредерик Чърч»*. Чудеше се кой

ли е той. Реши, че човекът е бил страхотно добър в работата си.

[* Фредерик Едуард Чърч (1828-1900 г.) — американски художник

пейзажист. — Б.пр.]

Тормент отвори една врата в края на коридора и включи

осветлението.

— Вече внесох куфара ти.

Джон влезе. Стените и таванът бяха боядисани в тъмносиньо. В

стаята имаше голямо легло с гладка табла откъм главата и множество

дебели възглавници, скрин и писалище. И двойна плъзгаща се врата, която

водеше към тераса.

— Банята е тук — Тормент включи друга лампа. Джон надникна и

видя, че почти всичко е в тъмносин мрамор.

Душът беше остъклен и… невероятно, имаше четири места, от които

да тече водата.

— Ако ти трябва нещо, Уелси е тук, а аз ще се върна около четири

часа сутринта. Събираме се някъде по това време всяка нощ. Ако ти

трябваме през деня, само вдигни който и да е телефон и набери бутон

диез, а после — единица. Ще се радваме да те видим по всяко време. О, тук имаме и двама догени, които ни помагат, Сал и Реджин. И двамата

знаят, че сега си при нас. Те идват около пет. Ако искаш да излезеш

някъде, просто ги помоли да те закарат.