Дж. Уорд - Вечна любовl

Джон погледна към мивката. Беше от бял порцелан с медна батерия, която се извиваше високо и грациозно.

— Искаш да се измиеш ли? — каза тя. — Върви.

Имаше сапун в малка чинийка и той изми ръцете си, като внимаваше

да изчисти всичко, дори чернилката под ноктите си. Двамата с Тормент

седнаха, а Уелси дойде с чинии и купи, препълнени с храна. Царевични

питки с месо, сирене и лют сос. Тя се върна за още.

— Ето, на това му викам истинска вечеря — каза Тормент, като си

напълни чинията. — Уелси, това изглежда фантастично.

Джон оглеждаше подредената храна. На масата нямаше нищо, което

би могъл да хапне. Можеше да им каже, че вече се е нахранил…

Уелси сложи пред него една купа. Беше пълна с бял ориз, залят с

някакъв блед сос. Ароматът бе едва доловим, но приятен.

— Това ще се отрази добре на стомаха ти — рече тя. — А в соса има

доста мазнини, което ще ти помогне да понапълнееш. За десерт съм ти

приготвила бананов пудинг. Лесно смилаем е и има много калории.

Джон се втренчи в храната. Тя знаеше. Беше й известно точно какво

може и не може да яде.

Купата пред него се замъгли. Той замига бързо. После още по-бързо.

Сви устни и стисна юмруци в скута си, докато кокалчетата му

изпукаха. Нямаше да плаче като дете. Не искаше да се излага така.

Гласът на Уелси беше спокоен.

— Тор, ще ни оставиш ли за минутка?

Чу се шум от местене на стол и Джон усети твърда ръка върху рамото

си. После тежестта се вдигна и се чуха стъпки, които се отдалечаваха от

стаята.

— Отпусни се. Той излезе.

Джон затвори очи, наведе глава и сви рамене, а по бузите му потекоха

сълзи.

Уелси премести един стол до него. Погали гърба му с бавни, леки

движения.

Той се чувстваше благословен, че Тормент го е открил толкова бързо.

Че тази къща, където щеше да остане, бе толкова хубава и чиста. Че Уелси

е приготвила нещо специално за него, което стомахът му можеше да

понесе.

Че и двамата зачитаха гордостта му.

Джон усети ръцете й да го придърпват. После го прегърнаха.

Залюляха го.

Той попиваше милувките така, както пресъхналата пръст попива

дъжда.

След малко вдигна глава и усети, че тя слага салфетка в ръката му.

Избърса лицето си, изпъна рамене и погледна Уелси.

— Вече мога да доведа Тор, нали?

Джон кимна отново и взе една вилица. Опита ориза и нададе стон.

Нямаше особен вкус, но когато стигна до стомаха му, вместо спазми той

почувства прекрасно отпускане. Сякаш в храната имаше точно онова, от

което се нуждаеше.

Не можеше да понесе мисълта, че трябва да вдигне поглед, когато

Тормент и Уелси отново седнаха до масата. Но изпита облекчение, защото

двамата заговориха за обикновени неща. Ежедневни задължения.

Приятели. Планове.

Изяде ориза и хвърли поглед към печката, чудейки се дали има още.

Преди да попита, Уелси взе купата му и я върна пълна. Той погълна цели

три порции. Хапна малко и от банановия пудинг. Когато остави лъжицата

на масата, установи, че за пръв път през живота си се е нахранил до

насита.

Пое дълбоко въздух, облегна се назад и затвори очи, заслушан в

плътния глас на Тормент и мелодичните отговори на Уелси.

Като приспивна песен е, помисли си Джон. Особено когато

заговориха на непознат за него език.

— Джон? — каза Тормент.

Опита се да се изправи, но толкова му се спеше, че едва успя да

отвори очи.

— Какво ще кажеш да те заведа в стаята ти и да си легнеш? Ще

отидем в центъра след няколко дни? Първо да свикнеш тук.

Джон кимна, като си мислеше, че вече не иска нищо друго, освен

наистина да се наспи.

Въпреки това занесе чинията си до мивката, изплакна я и я сложи в

съдомиялната машина. Върна се до масата с намерението да помогне в

разтребването, но Уелси поклати глава.

— Не, аз ще се погрижа. Ти върви с Тор.

Джон извади листовете и химикалката си. Когато приключи с

писането, обърна думите към Уелси. Тя се засмя.

— Винаги си добре дошъл. И да, ще ти покажа как се готви.

Уелси се усмихваше толкова широко, че той видя част от зъбите й.

Два от предните бяха много дълги.

Тя затвори устни, сякаш се овладя.

— Върви да спиш, Джон, и не се тревожи за нищо. Утре ще имаш

достатъчно време да мислиш.

Той погледна към Тормент, чието изражение бе станало вглъбено.

И точно тогава разбра. Без да му казват. Винаги бе знаел, че е

различен и най-после щеше да разбере защо. Тези двама чудесни съпрузи