Дж. Уорд - Вечна любовl

извивката на шията й. И голия й гръб.

Обля го пот, възбудата му се появи внезапно и неудържимо като удар

на сърцето.

Замисли се за това как се бяха любили, след като той се нахрани. И

после отново — вече в тяхната стая. Беше я потърсил още два пъти през

деня, като съжаляваше, че иска толкова много от нея и не я оставя на

мира. Въпреки това, тя всеки път му се усмихваше и го приемаше с

радост, макар че сигурно бе изтощена.

Искаше я и сега, но с пулсиращо желание, различно от онова, което

бе изпитвал преди. Тази жажда беше дива, сякаш никога преди не я беше

имал или не я беше виждал от месеци. Докато се бореше с желанието, ръцете му се свиха в юмруци, пръстите му изтръпнаха, кожата се опъна.

Беше напрегнат до краен предел, дори костите му вибрираха.

Стана от леглото и тръгна към банята. Когато се върна, беше си

възвърнал донякъде контрола, но тогава видя, че Мери е изритала

завивките от себе си. Тя лежеше по очи, голотата й беше ослепителна и

отново го загложди изкушение при вида на красивото й дупе.

— Да ти донеса ли нещо от кухнята? — попита той дрезгаво.

— Сън — промърмори тя и се обърна по гръб. Гърдите й с розови

връхчета се стегнаха, когато въздухът ги погали.

О, Господи… Чакай, нещо тук не беше наред. Лицето й пламтеше, сякаш бе стояла дълго изложена на силен вятър, а ходилата й се плъзгаха

нагоре-надолу по матрака.

Отиде до нея и сложи ръка на челото й. Кожата й бе гореща и суха.

— Мери, мисля, че имаш треска.

— Слаба. Нищо необичайно.

Страхът охлади копнежа му.

— Искаш ли да ти донеса аспирин?

— Трябва само да поспя, докато ми мине.

— Искаш ли да остана с теб?

Тя отвори очи. Замъгленият й поглед не му хареса.

— Не. Случва се. Добре съм, наистина. Само трябва да поспя

достатъчно.

Рейдж остана още малко при нея, после облече набързо черен анцуг и

тениска. Преди да излезе, се загледа в нея. Чувстваше се ужасно сега, когато тя имаше слаба треска. А какво ли, по дяволите, щеше да бъде, когато състоянието й наистина се влоши?

Хавърс. Още не беше му отговорил, а би трябвало вече да е получил

достъп до медицинския й картон. Взе мобилния си телефон и излезе в

коридора.

Разговорът с доктора не продължи много, защото той не можеше да

направи нищо за нея. Тъй като вампирите не страдаха от рак, нито той, нито някой от колегите му бяха обръщали внимание на болестта.

Рейдж се канеше да приключи разговора, когато Хавърс каза: — Простете, господарю, не искам да проявявам любопитство. Но

имате ли… Наясно ли сте доколко добро е било лечението й.

— Знам, че е имало многобройни процедури.

— Но знаете ли колко интензивни са били? Ако левкемията се е

върнала, възможностите за благоприятен изход може да са много

ограничени…

— Благодаря ти, че погледна картона й. Оценявам го.

Като че му трябваше потвърждение колко сериозно е положението.

— Чакайте… Моля ви да разберете, че бих искал да помогна по

всякакъв начин. Дори да не мога да бъда полезен, що се отнася до

химиотерапията, имам списък с болкоуспокояващите и другите

медикаменти, които е вземала преди. Мога да помогна при облекчаване на

болките и да я наблюдавам, макар че тя ще бъде лекувана в болница за

хора. Трябва да ми се обадите.

— Ще се обадя. И… благодаря, Хавърс.

След като затвори телефона, отиде в кабинета на Рот. Обаче там

нямаше никого и той слезе на долния етаж. Може би двамата с Бет бяха

решили да хапнат нещо.

Сякаш от нищото, пред него се възправи стена, облечена в кожа и

увенчана с глава с дълга черна коса. Днес очилата на Рот бяха сребристи

и плътно прилепнали към лицето.

— Мен ли търсиш? — запита кралят.

— Здравей. Да. Мери се премести при мен. За постоянно.

— Разбрах. Фриц каза, че си е донесла някои неща.

— Аха. Слушай, имаш ли нещо против да направя скромно парти тук

тази вечер? Искам Мери да се види с приятелката си Бела и си мислех, че

братството може да се представи добре. Нали знаеш, да се облечем

официално и всичко останало. Може би Уелси също ще дойде. Мери има

мен, но трябва да се среща и с други хора. Не искам да се чувства

изолирана.

— Дяволски добра идея. Бет искаше да отидем в града тази вечер, но…

— Не променяйте плановете си. Това наистина е съвсем неофициално.

— Е, моята шелан очаква с нетърпение да излезем. Тя обича да ме има

само за себе си. А на мен, ъ-ъ, това наистина ми харесва. Разбираш ли ме?