Дж. Уорд - Вечна любовl

избегнеш, нали?

Той кимна.

— Значи няма за какво да се извиняваш.

Искаше да разбере какво се бе случило току-що, но не тук и не сега.

Понякога да се държиш като нормален бе най-доброто противодействие на

странностите. Правилото «преструвай се, докато стане истина» беше по-

ефективно от всички празни приказки на психоаналитиците.

— Мери, не искам да се страхуваш от мен.

Тя погледа известно време как устата и челюстта му си играят с

черешовата дръжка.

— Не се страхувам. Ви и Фюри може би щяха да си имат известни

неприятности, но мен нямаше да ме нараниш. Нямам представа защо съм

толкова сигурна. Просто го знам.

Той въздъхна дълбоко.

— Господи, обичам те. Наистина, наистина те обичам.

После се усмихна.

Тя се засмя силно и внезапният звук накара всички глави да се

обърнат.

Дръжката на черешата беше завързана спретнато около единия от

кучешките му зъби.

40.

Бела го гледаше втренчено. Трябваше да престане. Само дето не

можеше да се въздържи. Зейдист бе единственото, което виждаше.

Всъщност той не се включи в партито. Като се изключеше случилото

се с Рейдж, Зейдист се държеше настрани от всички. Не говореше с

никого. Не пиеше нищо. Не ядеше нищо. Стоеше като статуя до един от

високите прозорци и тази негова неподвижност бе омагьосваща. Дори не

си личеше, че диша. Само очите му се движеха.

И винаги избягваха нейните.

Бела освободи и двамата от неловкото положение, като отиде да си

вземе още вино. Билярдната зала тънеше в полумрак. Беше луксозно

обзаведена, стените бяха покрити с тапети от тъмнозелена коприна и

сатенени драперии в черно и златисто. В отсрещния ъгъл, където бе

разположен барът, сенките бяха още по-дълбоки и тя се скри в тях.

Може би оттам щеше да го наблюдава по-незабелязано.

През последните няколко дни беше разпитвала тук-там и беше чула

разни истории, свързани с него. Слуховете бяха направо ужасни, особено

когато ставаше дума за жени. Хората разказваха, че убивал

представителките на нейния пол за забавление, но не можеше да не се

замисли доколко тези разкази бяха истина. Нямаше как да не се говори за

мъжки вампир, който изглежда толкова опасен. Така беше и с брат й. От

години слушаше да си шепне какво ли не за Ривендж, но всичко бе лъжа.

Просто нямаше начин всички приказки за Зейдист да са верни. За

Бога, хората твърдяха, че живее от кръвта на жени проститутки. Това

дори беше физиологически невъзможно, освен ако не пиеше през нощ. А

даже и да беше така, как би могъл да остане толкова силен с такава слаба

храна?

Бела се обърна с гръб към бара и огледа залата. Зейдист беше

изчезнал.

Надникна във фоайето. Изобщо не го бе видяла да си тръгва. Сигурно

се беше дематериализирал…

— Мен ли търсиш?

Тя подскочи и обърна глава. Зейдист беше точно зад нея и търкаше

яркозелена ябълка в ризата си. Вдигна я към устата си, загледан в гърлото

й.

— Зейдист…

— Знаеш ли, за жена от аристокрацията си прекалено невъзпитана —оголи кучешките си зъби и захапа яркозеления плод с хрущене. — Майка

ти никога ли не ти е казвала, че не е учтиво да зяпаш другите така?

Тя го гледаше как дъвче, челюстта му се движеше кръгообразно.

Господи, само като гледаше устните му, оставаше без дъх.

— Не съм искала да те обидя.

— Но го правиш. И докато сме на тази тема, мисля, че разстройваш

скъпия ми близнак.

— Какво?

Очите на Зейдист се задържаха върху лицето й, после се преместиха

към косата. Отхапа още едно парче от ябълката.

— Фюри те харесва. Мисля, че може би дори го привличаш, което се

случва за пръв път. Поне откакто го познавам. Той не си губи ума по

жени.

Странно, изобщо не бе доловила подобно нещо. Но пък вниманието й

беше насочено единствено към Зейдист.

— Не мисля, че Фюри е…

— Наблюдава те непрекъснато. Докато ме гледаш, той гледа теб. И не

защото се тревожи за теб. Очите му са приковани върху тялото ти —Зейдист наклони глава. — Знаеш ли, може и да съм сбъркал. Може би ти

си онази, която ще го разтърси дотам, че да се откаже от въздържанието.

По дяволите, достатъчно си красива, а той все пак е жив.

Тя се изчерви.

— Зейдист, трябва да знаеш, че според мен си…

— Отблъскващ, нали? Нещо като хубава автомобилна катастрофа —отхапа отново от ябълката. — Разбирам, че си запленена, но трябва да

насочиш погледа си другаде. Отсега нататък ще гледаш Фюри, ясно?