Дж. Уорд - Вечна любовl

— Не.

Той почеса врата и раменете си. Потръпваше неудържимо.

— Възможно ли е да получиш успокоението, от което се нуждаеш?

— Може би.

— Значи ще опитаме. Аз ще избягам, ако… е, ако се случи нещо

странно. Позволи ми да го направя заради нас, Рейдж. Освен това, какво

друго ми остава? Да се изнеса? Да не се виждаме? Никога повече да не се

любим? Хайде, виж, точно сега го искаш толкова силно, че всеки миг ще

излезеш от кожата си.

Върху лицето му се изписа страх, той стисна устни, очите му се

разшириха. После го смени изражение на срам, на ужасна, разкъсваща

мъка, която я накара да прекоси стаята и да отиде при него. Взе ръцете му

и усети, че треперят.

— Не искам да те виждам такъв, Рейдж — той се опита да каже нещо, но тя го прекъсна. — Слушай, ти знаеш за какво става дума, а аз не.

Направи каквото трябва, за да си сигурен и… ще видим какво ще стане.

Той се загледа надолу към нея. Тя искаше да го прегърне силно, но

имаше чувството, че само ще го разколебае.

— Нека да поговоря с Ви — каза накрая той.

— Вериги — повтори Рейдж, застанал по средата на дневната в

Дупката.

Ви погледна иззад горния край на компютърния екран.

— Какви точно?

— Такива, с каквито се тегли кола.

Бъч излезе от кухнята с кутийка бира в едната ръка и сандвич в

другата.

— Здрасти, здравеняко. Какво става?

— Искам двамата да ме завържете с вериги към леглото ми.

— Доста извратено.

— Е, имаме ли нещо, което можем да използваме, Ви?

Вишъс обърна обратно козирката на бейзболната си шапка.

— Мисля, че има в гаража. Чакай, Рейдж, какво си намислил?

— Трябва да… бъда с Мери. Но не искам да минавам през… — той

спря. Издиша. — Страхувам се да не се променя. Прекалено съм

напрегнат.

Бледите очи на Ви се присвиха.

— Отказал си се от другите жени, нали?

Рейдж кимна.

— Искам само Мери. Сега дори не мога да се възбудя от друга.

— Ама че работа — промърмори под носа си Вишъс.

— Какво лошо има в моногамията? — попита Бъч, седна и отвори

бирата. — Искам да кажа, че Мери е страхотна. Жена ти е добър човек.

Ви поклати глава.

— Помниш ли какво видя в онова сечище, ченге? Ще ти хареса ли

това нещо да е близо до любимата жена?

Бъч остави кутийката бира, без да отпие. Очите му обходиха тялото

на Рейдж, после промърмори:

— Ще ни трябват купища стомана.

44.

О. започваше да се тревожи. Жената още не беше дошла напълно в

съзнание, а бяха минали осемнадесет часа. Стреличките бяха предвидени

за мъжки индивид, но и тя би трябвало да се е събудила досега.

Притесняваше се, че й е причинил сътресение на мозъка. Господи, това с нея беше точно както преди. Двамата с Дженифър се биеха и после

той се тресеше от нерви, че я е наранил сериозно. Когато я превързваше, винаги се грижеше внимателно за раните й, търсеше счупени кости и

дълбоки порязвания. И веднага след като се убедеше, че всичко е наред, я

любеше, дори още да не беше дошла в съзнание. Да стигне върха, докато

лежи върху нея след облекчението от мисълта, че нещата не са отишли

твърде далеч, беше най-хубавият начин да се освободи от напрежението.

Искаше да люби жената, която бе отвлякъл.

Отиде до дупката, в която беше тя. Вдигна капака, щракна с

фенерчето и насочи лъча вътре. Тя се беше свила на дъното, безсилно

облегната върху тръбата.

Искаше да я извади. Да я прегърне. Да я целуне и да усети кожата й

до своята. Искаше да влезе в нея. Но всички лесъри бяха импотентни.

Онова копеле Омега беше ревнив господар.

Върна капака на мястото му и се заразхожда с дебнещи стъпки

наоколо. Мислеше си за нощта и деня, които бе прекарал с Омега, и за

депресията, която оттогава не го напускаше. Странно — сега, когато

имаше тази жена, умът му се проясни и новата отговорност го изпълни с

енергия.

Знаеше, че в онази дупка не е Дженифър, но жената вампир много

приличаше на онази, която му беше отнета, а той нямаше намерение да

бъде претенциозен. Щеше да приеме подаръка и щеше да го пази добре.

Този път никой нямаше да му отнеме тази жена. Никой.

Когато щорите се вдигнаха за през нощта, Зейдист стана от постелята

си и започна да се разхожда гол из стаята. Онова, което се бе случило

предишната вечер с Бела, го измъчваше до смърт. Искаше да я намери и

да й се извини, но какво би могъл да й каже?

Съжалявам, че ти се нахвърлих като животно. И не ми се повдига от

теб. Наистина.