Дж. Уорд - Вечна любовl

притихнаха. Чуваше се само дишането им, неговото следваше онзи

странен ритъм.

Вдигна глава и се взря в лицето му. Белите очи горяха, вперени в нея

с истинско обожание.

— Моята Мери — каза гласът.

После през тялото й премина слаб токов удар и въздухът се

наелектризира. Всички лампи в стаята се запалиха, обливайки я в

светлина. Тя ахна и се огледа, но вълната отмина така бързо, както и

дойде. Енергията просто изчезна. Мери сведе поглед.

Очите на Рейдж отново бяха нормални, блестяха в синьо-зелено.

— Мери? — каза замаяно той с неясен глас.

Тя трябваше да си поеме дъх няколко пъти, преди да проговори.

— Ти се върна.

— А ти си добре — той вдигна ръце и сви пръсти. — Не съм се

променил.

— Какво искаш да кажеш?

— Не съм… Виждах те, докато звярът беше с мен. Виждах те през

мъгла, но знаех, че не те наранявам. Това е първият път, когато си

спомням нещо.

Тя не разбираше какво значи това, но видя, че веригите са протрили

кожата му до кръв.

— Може ли да те освободя?

— Да, моля те.

Отне й доста време да махне веригите. Когато вече бе свободен, той

разтри китките и глезените си и я загледа съсредоточено, сякаш за да се

убеди, че е добре.

Тя се огледа за някакъв халат.

— Най-добре да кажа на Бъч и Ви, че няма опасност и че може да

тръгват.

— Аз ще им кажа.

Отиде до вратата и надникна навън.

Докато говореше с мъжете, тя гледаше татуировката на гърба му.

Можеше да се закълне, че й се усмихва.

Господи, беше полудяла. Наистина.

Скочи в леглото и придърпа завивките върху себе си.

Рейдж затвори вратата и се облегна върху нея. Все още изглеждаше

напрегнат, въпреки облекчението, което беше изпитал.

— След всичко това… Страх ли те е от мен?

— Не.

— А от… него?

Тя протегна ръце.

— Ела тук. Искам да те прегърна. Изглеждаш сякаш те е прегазил

автобус.

Той отиде бавно до леглото. Мери махна с ръце — канеше го да

побърза.

Рейдж легна до нея, но не я прегърна.

След един удар на сърцето, тя се хвърли към него, обви го с тялото

си, галеше го с ръце. Когато дланта й се плъзна отстрани на тялото му, докосвайки края на драконовата опашка, Рейдж трепна и се отмести.

Не иска да доближавам татуировката, помисли си тя.

— Обърни се — каза Мери. — По очи.

Когато той поклати глава, тя започна да блъска раменете му. Сякаш

се опитваше да отмести роял.

— Обърни се най-сетне. Хайде, Рейдж.

Той се подчини без никакво желание. Тръшна се по корем, ругаейки.

Тя плъзна ръка надолу по гръбнака му, точно върху дракона.

Мускулите на Рейдж се свиваха без видима причина. Не, имаше

причина. Бяха тези части от тялото му, които отговаряха на местата от

татуировката, които докосваше.

Колко необикновено.

Продължи да гали гърба му още известно време с чувството, че

оцветените части сякаш се повдигат като котка, за да посрещнат дланта й.

— Ще поискаш ли някога отново да си с мен? — запита тихо Рейдж.

Обърна лице настрани, така че да я вижда. Но не вдигна поглед.

Тя задържа ръка върху устата на звяра, проследявайки линията на

устните с върха на пръста си. Тези на Рейдж се отвориха, сякаш усещаха

допира.

— Защо да не искам да съм с теб?

— Това бе малко странно, нали?

Тя се засмя.

— Странно? Спя в къща, пълна с вампири. Влюбих се в…

Мери млъкна. О, Господи. Какво изрече току-що?

Рейдж повдигна рамене от леглото и се изви настрани, за да я

погледне.

— Какво каза?

Не беше искала това да се случи. Влюбването и признанието. Но

нямаше да се отрече нито от едното, нито от другото.

— Не съм сигурна — промърмори, съзерцавайки грубата сила на

раменете и ръцете му. — Но мисля, че беше нещо от рода на «Обичам те».

Да, това беше. Обичам те.

Доста неубедително. Можеше да го направи сто пъти по-добре.

Стисна лицето му в дланите си, целуна го силно по устата и го погледна

право в очите.

— Обичам те, Рейдж. Безумно те обичам.

Силните му ръце я обгърнаха и той зарови лице в извивката на шията

й.

— Мислех, че никога няма да ме обикнеш.

— Защо, толкова ли съм студена?

— Не, аз не съм достоен.

Мери се отдръпна и го изгледа гневно.

— Никога повече не го казвай. Ти си най-хубавото нещо, което

изобщо ми се е случвало.

— Дори със звяра?

Звярът? Да, тя винаги беше усещала, че в него има и нещо друго. Но

чак пък звяр? Все пак Рейдж изглеждаше толкова разтревожен, че тя реши

да не му противоречи.