Дж. Уорд - Вечна любовl

— Да, и с него. Само че може ли следващия път да го направим без

всичките тези железа? Напълно съм сигурна, че няма да ме нараниш.

— Да, мисля, че може да махнем веригите.

Мери го притисна отново до себе си, загледана в «Мадоната с

младенеца» в другия край на стаята.

— Ти си най-невероятното чудо — прошепна тя, загледана в

картината.

— Какво? — попита той, допрял устни до шията й.

— Нищо.

Целуна русата му глава и продължи да се взира в Мадоната.

46.

Бела пое дълбоко въздух и усети миризмата на мръсотия. Господи, как я болеше главата. И коленете. Бяха притиснати в нещо твърдо и

студено.

Очите й се отвориха изведнъж. Тъмнина. Мрак. Слепота. Опита се да

вдигне ръка, но рамото й се блъсна в грапава стена. Имаше друга стена

зад гърба й, пред нея и отстрани. Тя се заблъска в тясното пространство, обхваната от паника. Отвори широко уста, но откри, че не може да диша.

Нямаше въздух, само миризма на мокра пръст, която запушваше… носа

й… тя… Изпищя.

И нещо над нея се раздвижи. Погледна нагоре. Заслепи я светлина.

— Готова ли си да излезеш? — попита тихо мъжки глас.

Спомените й се върнаха — бягството към къщата й през ливадата, борбата с лесъра.

Усети дръпването на увито около гърдите й въже и осъзна, че я

изваждат от тръба в земята. После се озова в неголяма стая с неизмазани

стени. Оглеждаше се в ужас, нямаше представа къде е. Помещението беше

без прозорци, само с две малки капандури, покрити с черен плат. От

тавана на кабели висяха три крушки без абажури. Въздухът беше пропит

от миризмата на чамови дъски и сладникавия аромат на бебешка пудра, който идваше от лесъра.

Когато видя масата от неръждаема стомана и десетките ножове и

чукове до нея, тя се разтрепери толкова силно, че започна да кашля.

— Не се плаши от тези неща — каза лесърът. — Не са за теб, стига да

се държиш добре.

Ръцете му се заровиха в косата й и я разпиляха върху раменете.

— Сега ще вземеш душ и ще измиеш косата си. Ще я измиеш за мен.

Той се пресегна и вдигна вързоп дрехи. Сложи ги в ръцете й и тя

разбра, че са нейните.

— Ако си послушна, ще ти разреша да ги облечеш. Но не и преди да

те изчистим — побутна я към една отворена врата и в този момент звънна

мобилен телефон. — Влез под душа. Веднага.

Прекалено объркана и вцепенена, за да се противопостави, Бела се

препъна, пристъпвайки в недовършена баня без тоалетна. Движейки се, сякаш по чужда воля, тя се затвори вътре и пусна водата с треперещи

ръце. Когато се обърна, видя, че лесърът е отворил вратата и я гледа.

Той закри долната част на телефона с ръка.

— Махни дрехите. Веднага.

Тя хвърли поглед към ножовете. Докато се събличаше, в гърлото й се

надигна горчилка. Когато свърши, се прикри с ръце и се разтрепери.

Лесърът затвори телефона и го остави.

— Няма да се криеш от мен. Смъкни си ръцете.

Тя отстъпи, като вцепенено тръскаше глава.

— Свали ги.

— Моля те, недей…

Той пристъпи две крачки и я удари през лицето, запращайки я в

стената. После я сграбчи.

— Погледни ме. Погледни ме — когато срещна втренчения му поглед, тя видя, че очите му светят от възбуда. — Господи, толкова е хубаво, че

се върна.

Той я обви с ръце и я притисна към себе си. Заля я сладникавата му

миризма.

Бъч е невероятен придружител, помисли си Мери, докато излизаха от

онкологичното отделение на болницата «Свети Франциск». Облечен в

черно вълнено палто, с шапка в стил 1940 г. и страхотни тъмни пилотски

очила, той изглеждаше като елегантен наемен убиец.

Което донякъде си беше истина. Тя знаеше, че е въоръжен до зъби, защото Рейдж беше проверил оръжията му, преди да ги пусне да излязат

от къщата.

— Имаш ли нужда да свършим нещо друго, преди да се върнем? —попита Бъч, когато излязоха.

— Не, благодаря. Да си отиваме у дома.

Следобедът беше изморителен и нямаше никаква яснота около

състоянието й. Доктор Делакроче все още се консултираше с колегите си

и нареди да направят на Мери томография, както и нови лабораторни

изследвания. Пак й взеха кръв, защото екипът искаше да провери отново

някои чернодробни функции.

Господи, как се ядосваше, че утре ще трябва да идва пак и да прекара

още една нощ в неизвестност. Когато двамата с Бъч стигнаха външния

паркинг и влязоха в «Мерцедес»-а, тя се чувстваше напълно изтощена.

Онова, от което наистина имаше нужда, беше да си легне, но беше