Дж. Уорд - Вечна любовl

Господи, беше такъв гадняр.

Затвори очи и си припомни как стои, подпрян на стената до душа, докато тя посяга да докосне голите му гърди. Пръстите й бяха дълги и

елегантни, завършващи с красиви нокти без лак. Докосването й щеше да е

леко, предположи той. Нежно и топло.

Трябваше да запази самообладание. Ако го беше направил, щеше да

разбере поне веднъж като свободен мъж какво е да усети мека женска

ръка върху кожата си. Като роб го докосваха прекалено често и винаги

против волята му, но сега…

Това нямаше да е просто женска ръка. Щеше да е ръката на Бела.

Дланта й щеше да легне на гърдите му между мускулите и може би

щеше да го погали. Може би щеше да му хареса, ако го правеше бавно.

Да, колкото повече мислеше за това, толкова повече си представяше как

би могъл да се наслаждава…

По дяволите, за какво беше всичко това? Способността му да приема

каквато и да било интимност беше изтръгната насила от него преди

години. Беше излишно да си въобразява разни неща за жена като Бела. Не

беше достоен дори за проклетите пачаври, от които бе принуден да се

храни.

Отвори очи и изостави мечтите. Най-доброто, което би могъл да

направи за Бела, най-милият начин да поправи стореното беше да се

погрижи тя наистина да не го види никога повече, дори случайно.

Въпреки че той щеше да я вижда. Щеше всяка нощ да ходи до дома й, за да се увери, че е добре. Сега времената бяха опасни за цивилните и

някой трябваше да я пази. Щеше да се крие, за да не го види.

Мисълта, че ще я закриля, го успокои.

Нямаше доверие в себе си, ако трябваше да бъде с нея. Но вярваше

безрезервно в способността си да я брани, без значение колко лесъри

щеше да му се наложи да изяде живи.

45.

Мери крачеше по балкона на втория етаж, точно пред вратата на

спалнята. Нямаше възможност да види какво правят Бъч и Ви с всичките

онези вериги и нямаше как да разбере дали гледката на двамата мъже, подготвящи Рейдж за нея, е възбуждаща или плашеща. Вратата се отвори.

Очите на Бъч се отклониха, без да срещат нейните.

— Готов е.

Вишъс излезе и запали ръчно свита цигара. Дръпна силно.

— Ще се навъртаме тук, в коридора. В случай че имаш нужда от нас.

Първата й мисъл беше да им каже да си вървят. Толкова страшно ли

беше, че да стоят пред вратата, докато тя и Рейдж се любят? В крайна

сметка интимността беше не само състояние на духа, тя предполагаше и

уединение.

После обаче си помисли за количеството стомана, с която бяха

влезли. Изобщо не беше очаквала да са необходими толкова много вериги.

Някое въже може би. Белезници. Но не и вериги, с които вдигаш

автомобили от земята.

— Сигурни ли сте, че трябва да чакате отвън? — запита Мери.

Двамата кимнаха.

— Довери ни се — промърмори Бъч.

Тя влезе в стаята и затвори вратата. От двете страни на леглото

имаше запалени свещи. Рейдж лежеше гол на матрака, ръцете му бяха

свити в лактите и завързани над главата, краката му бяха разтворени и

толкова опънати, че не можеше да ги помръдне. Китките и глезените му

бяха увити с вериги, стегнати около тежките дъбови колони на леглото.

Рейдж повдигна глава и синьо-зелените му очи пронизаха мрака.

— Сигурна ли си?

Всъщност не, не беше.

— Не ти е удобно.

— Не е зле — отпусна глава назад. — Радвам се, че съм вързан за

колоните на леглото, а не за четири коня, които тръгват в различни

посоки.

Тя огледа огромното тяло, простряно пред нея като за сексуално

жертвоприношение.

Мили… Боже. Истина ли беше? Наистина ли щеше да…

Престани. Не го карай да стои там по-дълго от необходимото. И

щом това свърши и той разбере, че всичко е наред, няма да ти се налага

да го правиш отново.

Мери изрита обувките си, свали бързо през глава дебелия пуловер и

блузата с висока яка и събу дънките.

Рейдж отново повдигна глава. Докато тя сваляше сутиена и бикините

си, членът му потрепна. Удължи се. Тя наблюдаваше как се променя

заради нея. Лицето й порозовя от възбудата, красивата й гладка кожа се

покри със ситни капчици пот.

— Мери…

Ирисите му побеляха, той започна да ръмжи тихо и да извива

хълбоците си. Ерекцията му достигна първо до корема, а после и до пъпа

му. Ръцете му внезапно се вдигнаха нагоре и дръпнаха веригите, които се

разместиха и издрънчаха.

— Добре ли си? — каза тя.

— О, Господи, Мери. Аз… ние сме гладни. Умираме за теб.

Тя събра смелост и пристъпи до леглото. Наведе се и го целуна по