Ан Райс - Талтош

- Тогава и аз я имам - каза той.

- Не. Може би ти имаш допълнителните гени по случайност - рече тя.

- По случайност ли? Глупости! - отвърна той. - Той ме избра за теб, Роуан. Лашър ме избра. Преди години, когато бях дете, аз спрях до портата на онази къща и той ме избра. Защо го направи според теб? Не защото някога е смятал, че съм добър човек, който ще унищожи неговата трудно спечелена плът. Избра ме, защото видя вещицата в мен. Роуан, ние произхождаме от един и същ келтски корен и ти го знаеш. Аз съм син на работник, затова не знам своята история. Но тя започва там, където започва и вашата. Силата е в нея. Силата беше в ръцете ми, когато можех да чета миналото и бъдещето само като докосвах хората. Тя беше в мен, когато чух музиката на призрака, който ме заведе при Мона.

Роуан се смръщи леко, за миг очите и? се присвиха, но после се разшириха като в почуда.

- Не съм използвал силата си, за да се преборя с Лашър - продължи той. - Бях твърде изплашен, за да го сторя. Използвах чисто човешката си, мъжка сила, най-простите инструменти, както ми каза Жулиен. Но силата е в мен. Трябва да е там. И ако това е нужно, за да ме обичаш истински, тогава съм готов да посегна дълбоко в себе си и да открия какво може да стори тази сила. Винаги съм бил готов на това.

- Моят скъп, невинен Майкъл - прошепна тя, но в гласа и? се четеше по-скоро учудване.

Той поклати глава. Наведе се и я целуна. Може би не трябваше да го прави, но не можа да се сдържи. Хвана я за раменете и я притисна назад към седалката, после впи устни в нейните. Веднага почувства взаимност - на мига тялото и? бе обзето от страст, ръцете и? се плъзнаха по врата му, устата и? отвърна на целувката. Роуан се притискаше към него така, сякаш искаше да се слеят в едно.

Той я пусна само защото нямаше как да стори друго.

Колата се движеше бързо по магистралата. Летището се виждаше в далечината. Нямаше време за страст, за потушаване на гнева и болката, за потъването в любовта, от което отчаяно се нуждаеха.

Този път тя посегна към него, стисна лицето му и го целуна.

- Майкъл, любов моя, моя единствена, единствена любов.

- С теб съм, скъпа - отвърна той. - И не се опитвай да промениш това. Каквото трябва да се направи за Аарън, за Мона, за бебето, за семейството, за каквото и да било - ще го направим заедно.

Той се опита да поспи, чак когато прелитаха над Атлантика. Лакомо изядоха храната си в самолета, пиха малко повече от необходимото и говориха около час за Аарън. В самолета бе тъмно и тихо и те се бяха сгушили под няколко одеяла.

Имаха нужда да поспят. Аарън би ги посъветвал да поспят сега, без съмнение.

Щяха да се приземят в Лондон след осем часа, рано сутринта, макар че за телата им щеше да е още нощ. Щяха да намерят Юри, нетърпелив да разбере всичко около смъртта на Аарън. Щеше да е съсипан от болка и мъка. Това бе неизбежно.

Унасяше се, но не можеше да определи дали потъва в кошмар, или в нещо като ярък и напълно безсмислен комикс, когато почувства, че тя го докосва по ръката.

Обърна се отпуснато към нея. Тя лежеше по гръб до него и потупваше ръката му.

- Ако минем заедно през това - прошепна тя. - Ако не се отдръпнеш от мен и от онова, което ще сторя, ако не ме изоставиш…

- Тогава…

- Тогава вече нищо няма да може да застане между нас. Никой не би могъл да ни раздели. И между теб и твоята малка невеста няма да има нищо освен игра.

- Няма никаква невеста - каза той. - И никога няма да има. Не съм помислял за други жени, докато те нямаше. Обичам Мона по свой собствен начин и винаги ще я обичам, но тя е част от всички нас. Обичам я и искам детето. Искам детето толкова много, че дори не мога да говоря за това. Твърде скоро е и аз съм твърде отчаян. Но искам само теб още от деня, когато те срещнах.

Роуан затвори очи, но ръката и? още стискаше неговата. След миг се отдръпна почти естествено, сякаш потъна в сън. Лицето и? изглеждаше спокойно и съвършено.

- Знаеш, че съм отнемал живот - прошепна той, не бе сигурен дали е още будна. - Три пъти съм отнемал живот и не съм изпитал съжаление. Това може да промени всекиго. - Тя не отговори. - Мога да го сторя отново - добави той, - ако се наложи.

Устните и? помръднаха.

- Знам, че можеш - каза тя тихо, без да отваря очи, сякаш потънала в дълбок сън. - Но трябва да разбереш, че аз ще го направя без значение дали се налага, или не. Аз бях смъртно наранена.

Приближи се към него и го целуна отново.

- Не можем да го направим в самолета - каза той.

- Сами сме в първа класа - отвърна тя и повдигна вежди, после го целуна. - Вече съм правила любов в самолет. Може да се каже, че тогава за първи път Лашър ме целуна. Беше невероятно, почти като електричество. Но искам да го направя с теб. С твоя член. Искам твоето тяло! Не мога да чакам до Лондон. Моля те, направи го.