Ан Райс - Талтош

- И ти приемаш това? А останалите?

- Никой не знае и не бива да узнава - каза мъжът с негодувание.

Жената ахна така, сякаш се бе надявала, че Аарън не е мъртъв. Сега вече беше сигурна.

- Трябва да кажа на Старшите, че си тук - рече Антон. - Трябва да докладвам за появата ти веднага.

- И как ще го направиш?

Мъжът посочи към факса на бюрото си. Кабинетът му бе огромен. Аш едва сега забеляза машината. Факсът бе най-обикновен - с много лампички и няколко тави за хартия. В самото бюро имаше много чекмеджета. Вероятно в някое от тях се криеше пистолет.

- Трябва да ги известя незабавно - каза мъжът. - Ще се наложи да ме извините за малко.

- Не мисля така - рече Аш. - Вие сте покварен. Не сте добър. Виждам това. Вие сте изпратили хора от ордена да наранят други.

- Така ми наредиха Старшите.

- Наредиха или платиха?

Мъжът замълча. Погледна жената с паника в очите.

- Извикай помощ - извика и? той и обърна очи към Аш. - Казах, че ми наредиха да те доведа тук. Какво се е случило междувременно, не е моя работа. Старшите казаха да дойда тук и да направя каквото трябва, на всяка цена.

Жената бе видимо шокирана.

- Антон - прошепна тя, но не направи никакъв опит да стигне до телефона.

- Давам ти последен шанс - рече Аш - да ми кажеш нещо, което ще ме възпре да те убия. - Това беше лъжа. Той го осъзна още щом изрече думите, но от друга страна, мъжът наистина можеше да каже нещо.

- Как смееш! - изсъска Антон. - Само да повиша глас и веднага ще дойдат да ми помогнат.

- Ами направи го тогава! - рече Аш. - Тези стени са дебели, но пък защо да не опиташ.

- Вера, извикай помощ! - изкрещя Антон.

- И колко, казваш, ти платиха? - попита Аш.

- Ти не знаеш нищо!

- Напротив, знам. А ти знаеш какво представлявам, но нищо друго. Твоята съвест е покварена. Ти се страхуваш от мен. И лъжеш. Да, лъжеш. Било е много лесно да те подкупят. Предложили са ти кариера и пари и ти си се съгласил да сториш зло.

Погледна жената, която бе искрено ужасена.

- Това се е случвало и преди във вашия орден - продължи Аш.

- Махай се оттук! - изкрещя Антон. Извика за помощ, гласът му прозвуча много силно в затворената стая. Извика отново, още по-силно.

- Възнамерявам да те убия - съобщи Аш.

Жената извика:

- Почакай. - Разпери ръце и добави: - Няма нужда да го правиш. Ако Антон наистина е сторил това, ще свикаме незабавно Съвета. През това време на годината къщата е пълна със старши членове. Веднага ще събера Съвета.

- Можеш да ги свикаш, когато си тръгна. Ти си невинна. Няма да те убия. Но ти, Антон, имаш голяма вина. Бил си подкупен, защо не искаш да си признаеш? Кой те подкупи? Заповедите не са идвали от Старшите.

- Напротив, от тях идваха.

Мъжът се опита да се измъкне встрани, но Аш веднага го хвана с дългите си ръце и го стисна силно за гърлото. Започна да усилва бързо натиска, надяваше се, че силата му ще е достатъчна да прекърши врата на мъжа, но се оказа, че не е.

Жената отстъпи назад. Грабна телефонната слушалка и заговори нещо забързано. Лицето на мъжа бе зачервено, очите му изскачаха от орбитите. Скоро изгуби съзнание, но Аш продължи да стиска, докато не се увери, че Антон е мъртъв и няма да се надигне от пода за глътка въздух, както понякога се случваше. Пусна го да се свлече долу.

Жената остави телефонната слушалка.

- Кажи ми какво е станало! - изпищя тя. - Кажи какво е станало с Аарън? Кой си ти?

Аш чу, че по коридора тичат хора.

- Бързо, дай ми номера за връзка със Старшите.

- Не мога - отвърна тя. - Само ние трябва да го знаем.

- Мадам, не бъдете неразумна. Току-що убих човек. Направете каквото ви казах.

Тя не помръдна.

- Направете го заради Аарън - рече той - и заради Юри Стефано.

Тя се втренчи в бюрото, ръката и? посегна към устните. После грабна химикалка, написа нещо на лист хартия и после му го подаде.

Някой започна да блъска по двойните врати.

Аш погледна към жената. Нямаше време за повече приказки.

Обърна се и отвори вратите. Пред тях се бе събрала цяла тълпа жени и мъже, които го обкръжиха и се втренчиха в него.

Имаше както стари, така и доста млади, пет жени и четирима мъже. И едно много високо момче, на което още не бе набола брада. Старият господин от библиотеката също беше тук.

Аш затвори вратата зад себе си с надеждата да забави жената.

- Някой от вас да знае кой съм? - попита той. Бързо огледа лицата, очите му се стрелката напред-назад, докато не се увери, че е запомнил добре чертите на всеки. - Знаете ли какво съм аз? Моля, отговорете, ако знаете.