Ан Райс - Талтош

Никой не продума, всички изглеждаха объркани. Той чу, че жената плаче в стаята - силно ридание, дълбоко като гласа и? и грубо заради възрастта.

Сега и останалите се разтревожиха. Бе пристигнал още един млад мъж.

- Трябва да влезем вътре - каза една от жените. - Трябва да видим какво се е случило там.

- Но, кажете, знаете ли кой съм? Ти! - Аш се обърна към новодошлия. - Знаеш ли какво представлявам и защо съм тук?

Никой не знаеше. Никой не знаеше нищо. И все пак те бяха хора от ордена, изследователи, не бяха прислугата. Мъже и жени в разцвета на силите си.

Жената в стаята зад него дръпна дръжката на вратата и отвори. Аш отстъпи встрани.

- Аарън Лайтнър е мъртъв! - извика тя. - Аарън е бил убит.

Чуха се въздишки, проплаквания от ужас и изненада. Всички тук бяха невинни. Старецът от библиотеката изглеждаше смъртно ранен от тази новина. И той бе невинен.

Беше време Аш да си тръгва.

Проправи си бързо път през групичката и се насочи към стълбите. Започна да прескача по две стъпала, преди някой да го последва.

Жената извика да го спрат, да не му позволяват да избяга. Но той вече бе твърде далече, краката му бяха много по-дълги от техните.

Стигна до страничния изход, преди преследвачите му да се озоват на върха на малкото стълбище.

Излезе в нощта и тръгна бързо по влажната трева. Озърна се за миг назад и се затича. Спря чак когато стигна до желязната ограда, която прескочи с лекота. Тръгна към колата си и направи бърз знак на шофьора да му отвори вратата и да потегля.

Седна отзад и колата веднага полетя към магистралата.

Прочете номера, който жената бе написала на листа. Беше извън Англия. Ако паметта не го лъжеше, беше номер в Амстердам.

Свали телефонната слушалка от стената на колата и набра номера на оператор за чужбина. Да, беше Амстердам.

Запомни номера, или поне се опита, после сгъна листа и го прибра в джоба си.

Когато се върна в хотела, записа номера и си поръча вечеря. После се изкъпа и търпеливо наблюдава как сервитьорите поставят пред него богато угощение на покритата с ленена покривка маса. Помощниците му, включително красивата млада Лесли, стояха тревожни до него.

- Ще трябва да намериш друго място, където да отседна преди зазоряване - каза той на Лесли. - Хотелът да е хубав като тоя, но доста по-голям. Имам нужда от офис с няколко телефонни линии. Върни се чак когато уредиш всичко.

Младата Лесли изглеждаше много доволна, че и? се възлага подобна отговорност, и излезе от стаята заедно с останалите. Той освободи сервитьорите и започна да яде спагетите със сметана. Имаше и студено мляко и месо от раци, което не обичаше, но пък също беше бяло.

После легна на дивана и се заслуша в пукането на огъня. Надяваше се да завали.

Надяваше се и Юри да се върне. Това обаче не бе много вероятно. Беше настоял да останат в «Кларидж» именно в случай, че циганинът реши да им се довери отново.

Самюъл най-сетне се появи. Беше толкова пиян, че едва ходеше. Сакото му от туид бе преметнато през рамото, а бялата му риза беше намачкана. Едва сега Аш забеляза, че ризата е поръчкова изработка, както и костюмът - за да паснат на уродливото тяло на Самюъл.

Джуджето легна пред огъня тромаво като кит. Аш стана, взе няколко възглавници от дивана и ги пъхна под главата на Самюъл. Джуджето отвори очи по-широко от обикновено. Лъхаше на алкохол. Дъхът му излизаше със сумтене, но Аш не се отврати от това. Много обичаше Самюъл.

Дора би спорил с всеки, че Самюъл притежава някаква груба красота, но каква полза имаше?

- Намери ли Юри? - попита джуджето.

- Не - отвърна Аш, който остана коленичил до него, за да не се налага да говори високо. - Не търсих него, Самюъл. Къде да го търся в цял Лондон?

- Да, няма как - въздъхна Самюъл. - Аз гледах навсякъде. Обиколих няколко кръчми. Страхувам се, че ще се опита да се върне, а те ще се опитат да го убият.

- Той сега има много съюзници, а един от враговете му вече е мъртъв. Целият орден бе вдигнат на крак. Това вероятно ще е добре за него. Аз убих директора.

- Защо, за бога, си го направил? - Самюъл се опита да се надигне на лакът и да се изправи, но накрая се наложи Аш да му помогне.

Джуджето седна със свити колене и загледа смръщено приятеля си.

- Направих го, защото този човек беше покварен и долен лъжец. В Таламаска всяка поквара е много опасна. А и той знаеше какво представлявам. Реши, че съм Лашър. Оправда се със Старшите, когато го заплаших. Никой лоялен член на ордена не би споменал Старшите пред външен човек, нито пък би се защитил с тях така открито.