Ан Райс - Талтош

Високата красавица пищеше оглушително. Господи, бе по-висока от него!

- Шшшт, тихо, Мориган, спри! - изкрещя Мери Джейн и хукна към нея. - Това е просто мълния, прекъсна електричеството! Ще дойде отново!

- Но то умря, то умря! - изпищя младата жена и в този миг се обърна и погледна към доктор Джак. За миг той реши, че е изгубил разсъдъка си. Та това създание приличаше досущ на момичето горе - същите лунички, същите червена коса, бели зъби, зелени очи. Господи, сякаш някой бе изтръгнал главата на малката майка и я бе забол на врата на това същество. Каква върлина само! Нямаше как да са близначки. Той самият бе висок метър и седемдесет, а това момиче бе поне с трийсет сантиметра по-високо от него.

Беше облечена само с широка бяла риза, като майката, а меките и? бели ходила бяха изумително дълги. Трябваше да са сестри. Нямаше друг начин.

- Ааа! - възкликна тя, втренчи се в него и тръгна боса напред, макар че Мери Джейн се опитваше да я спре.

- Хайде, върни се и седни - увещаваше я тя. - Токът ще дойде след секунда.

- Ти си мъж - отбеляза високото момиче, което едва ли бе по-възрастно от дребната майка на горния етаж или от самата Мери Джейн. Бе застанала точно пред лекаря и се взираше в него, смръщила червените си вежди. Зелените и? очи бяха по-големи от очите на момичето горе, с дълги извити мигли.

- Ти си мъж, нали?

- Нали ти казах, това е лекарят - обади се Мери Джейн. - Дойде да попълни акта за раждане на бебето. Е, доктор Джак, това е Мориган, лелята на бебето. Мориган, това е доктор Джак. А сега седни! Остави доктора да си върши работата. Хайде, докторе, да вървим.

- Не бъди толкова театрална, Мери Джейн - обяви върлинестото момиче с широка усмивка. Потърка дългите си копринени ръце една в друга. Гласът и? звучеше точно като гласа на малката майка на горния етаж. Глас на момиче от сой. - Моля да ми простите, докторе. Има какво да се желае от маниерите ми - още съм малко недодялана. Опитвам се да попия повечко информация от онази, която Господ е определил за представителите на моя вид, но се появиха толкова много проблеми за разрешаване, например това свидетелство за раждане, което наистина ни трябва, нали, Мери Джейн, това се опитваше да ми обясниш, когато така грубо те прекъснах. А и въпросът за кръщението на това бебе, защото, ако не ме лъже паметта, завещанието е много точно по този въпрос - бебето трябва да бъде кръстено в католическа църква. Всъщност, струва ми се, че според някои от документите, които току-що прегледах набързо, това кръщение е по-важно от гражданската регистрация.

- Извинете, за какво говорите? - попита доктор Джак. - И къде, по дяволите, са ви правили ваксините - в американската радиокорпорация?

Тя се засмя елегантно, плесна доста шумно с ръце, а червената и? коса се люшна по раменете и?, когато тръсна глава.

- Докторе, за какво говорите? - попита тя. - На колко сте години? Изглеждате ми достатъчно пораснал. Така, да видим - май сте на шейсет и седем, права ли съм? Може ли да видя очилата ви?

Тя ги грабна от носа му, преди той да успее да и? попречи, и се втренчи през тях в лицето му. Беше смаян; наистина бе на шейсет и седем. Виждаше я съвсем размазана без очилата.

- О, виж ти, това е страхотно - каза тя и бързо върна очилата на носа му. Той отново я виждаше ясно - с пухкави бузки и малка пълна уста, може би най-съвършената, която бе виждал. - Да, те правят всичко по-голямо, нали така? И като се замисли човек, че са само едно от многото изобретения, с които се сблъсквам през първите часове на живота си. Очила, нали така се казват? Очила, микровълнова фурна, обици с клипсове, телефон, касетофон, компютър и монитор. Струва ми се, че по-късно, когато размишлявам върху всичко, ще намеря известна поетичност в този списък от предмети, които съм видяла в началото. Особено ако сме прави, че нищо в живота не става напълно случайно, че нещата просто изглеждат случайни от определена гледна точка. И ако умеем да настроим по-добре инструментите си за наблюдение, ще разберем, че дори всички тези изобретения, на този етаж на изоставената и полуразрушена къща, са събрани, за да създадат някакво твърдение за обитателите и? - много по-проницателно от всичко, което човек би могъл да предположи на пръв поглед. Какво мислите по въпроса?

Сега бе негов ред да избухне в смях. Плесна се по крака и отвърна:

- Скъпа, не знам какво да мисля за всичко това, но стилът ти на изразяване ми харесва! Как каза, че ти е името? Бебето на теб ли е кръстено? Мориган. Не ми казвай, че и ти си Мейфеър.