Ан Райс - Талтош

Блясък на мълния озари всички прозорци, от север, от юг, от изток и от запад. След това стаята потъна в уютен, сенчест полумрак.

Дъждът барабанеше меко по покрива.

- Добре, оставям ви този екземпляр - каза той и го подаде на Мери Джейн. - Този ще го изпратя по пощата в енорията. До няколко седмици ще получите официалната регистрация. А сега трябва бебето да бъде накърмено. Мона, ти още нямаш мляко, само коластра и…

- Аз и? обясних всичко, доктор Джак - обади се бабата. - Ще накърми бебето веднага щом си тръгнете, малко е срамежлива.

- Хайде, докторе - подкани го Мери Джейн. - Ще ви откарам обратно.

- По дяволите! Ще ми се да имаше друг начин да се прибера - измърмори той.

- Е, ако имах метла, щяхме да отлетим дотам - отвърна Мери Джейн, като му направи знак да тръгва. После мина пред него и закрачи бързо с тънките си крака към стълбището. Хлабавите и? сандали шляпаха по дъските.

Майката се засмя тихо, по момичешки. В момента изглеждаше съвсем добре - дори по бузите и? имаше руменина. Гърдите и? щяха направо да се пръснат. Докторът се надяваше, че бебето няма да се окаже злоядо. Зачуди се кое от двете момичета е по-красиво.

Вдигна мрежата и отново пристъпи към леглото. Водата вече се процеждаше от обувките му, но какво можеше да направи. Гърбът му също беше мокър.

- Добре си, нали, скъпа? - попита той.

- Да, добре съм - отвърна тя. Стискаше бутилката с мляко, беше пила на големи, жадни глътки. Е, защо не?

Само дето беше сигурен, че няма нужда от него. Тя го дари с най-ослепителната момичешка усмивка, която бе виждал. По нослето и? имаше бледи лунички. Да, дребничка е, но пък е най-хубавата червенокоска, която бе срещал.

- Хайде, докторе - почти изкрещя Мери Джейн. - Мона трябва да си почива, а бебето пак ще се разплаче. Чао засега, Мориган, чао, Мона, чао, бабо.

И Мери Джейн го повлече за ръката през стаята, като пътьом нахлупи каубойската си шапка, която явно бе свалила, когато влязоха в къщата. От периферията и? се стичаше вода.

- Шшшт, тихо, тихо - занарежда бабата на бебето. - Мери Джейн, не се бави. Това бебе започва да нервничи.

Лекарят понечи да им каже да го дадат на майката, но Мери Джейн щеше направо да го блъсне надолу по стълбите, ако не бе тръгнал веднага. Тя вървеше по петите му и той усещаше как малките и? гърди се опират в гърба му. Гърди, гърди, гърди. Слава богу, че се занимаваше предимно с възрастни хора, никога не би се справил с подобно нещо - майки-тийнейджърки с широки ризи, момичета с красиви гърди. По дяволите, това беше направо влудяващо!

- Докторе, ще ви платя петстотин долара за тази визита - каза тя в ухото му, като дори го докосна с розовите си устни. - Защото знам какво е да излезеш в ден като този. Вие сте много мил, много грижовен…

- Аха, и кога ще видя парите, Мери Джейн Мейфеър? - попита той само за да излее на някого гнева си. Тези млади момичета… Какво ли щеше да направи тя, ако сега той се обърне и реши да провери какво има под дантелената рокля, която тя така услужливо притиска към него? Трябваше да включи в сметката и чифт нови обувки. Тези бяха станали на нищо. А и Мери Джейн можеше да накара богатите си роднини от Ню Орлиънс да платят.

Но чакай малко - ами ако онова малко момиче на горния етаж бе от богатите Мейфеър, дошло тук, за да…

- Не се тревожете за това - пропя Мери Джейн. - Не вие доставихте пратката, само се подписахте за нея.

- За какво говориш?

- Трябва да се връщаме в лодката!

Тя забърза към подножието на стълбите. Той пристъпваше тежко след нея. Е, къщата не се бе наклонила кой знае колко, гледана отвътре. Ето, пак се чу тананикането. Вероятно човек може да свикне с наклонена къща, но самата мисъл да живееш в полунаводнен дом бе напълно…

Мълния озари къщата като по пладне, салонът оживя за миг - тапети, тавани, трегерите над вратите и старият полилей, от който висяха стари кабели.

Ами това какво беше?! Компютър! Видя я за част от секундата - в дъното на стаята - много висока жена, надвесена над компютъра. Пръстите и? летяха по клавиатурата, косата и? бе червена като на момичето в леглото, но два пъти по-дълга. Тананикаше си, докато работеше, сякаш си мърмореше онова, което пишеше на клавиатурата.

Мракът се сключи отново над нея и светещия екран. Една настолна лампа хвърляше кръгче жълта светлина върху пръстите и?.

Момичето продължаваше да си тананика!

После дойде и тътенът на гръмотевицата - най-страховитият тътен, който бе чувал. Всички стъклени чаши в къщата зазвъняха. Мери Джейн запуши уши. Високото момиче пред компютъра запищя и скочи от стола. Светлините в къщата изгаснаха напълно и всичко потъна в мрак, въпреки че бе още следобед.