Дийл,Уилямch - Спектакълът на Злото

- Е, всичко това вече свърши, скъпи — каза тя.

"Може би — помисли си Вейл. — А може би никога няма да свърши."

На следващата сутрин Шана Парвър и Дермьт Флеърти се разположиха на местата си в съдебната зала, готви да поискат поредното отлагане по делото Стодард. Вейл, Наоми, Сен-Клер и Стенър седяха на пьрвия ред зад тях. Дъщерята на Едит Стодард, Анжели ка, бе седнала в другия край.

Точно в девет съдинката Телма Макелрой, елегантна негърка с интелигентни очи, които бляскаха зад стьклата на очилата й, влезе в съдебната зала. Беше известна е прямотата и справедливостта си. Не понасяше празни приказки и увъртанията.

Пазачите въведоха Едит Стодарт и я настаниха зад масата на защитата. Лицето й беше изпито, под очите й имаше тъмни кръгове. Няколкото седмици в затвора бяха сломили духа й. Тя постави ръцете си върху масата и заби поглед в тях.

След миг от задната част на залата се чу шум и Вейл се обърна да види причината за тази възбуда.

По пътеката се задаваше седналата в инвалидна количка Джейн Венъбъл. Беше облечена в светлозелен костюм, а огненочервената й коса бе пусната назад. Дясната половина от лицето й бе превързана.

Тя се придвижи до масата си, погледна Вейл, усмихна се и зае обичайното си място. Вейл не успя да скрие изненадата си. Шана Парвър бе още по-шокирана. Погледна шефа си, който вдигна вежди и сви рамене.

- Мисля, че ще си имаме неприятности — обяви Стенър.

- Неприятностите ни започнаха още когато тя пое делото — отвърна Вейл.

Съдийката Макелрой погледна Венъбъл над очилата си.

- Е, мис Венъбъл, това наистина е изненада. Добре дошли отново.

- Благодаря ви, ваша светлост — отвърна Джейн.

- Готови ли сме да започваме?

- Разбира се.

- Бяхме готови да поискаме отлагане заради проблемите с мис Венъбъл, ваша светлост...

- Няма да е необходимо — каза Венъбъл. — Защитата е готова.

- И обвинението е готово, ваша светлост — измърмори Шана Парвър, докато Флеърти вадеше документите от куфарчето си.

Съдийката погледна в бележника си.

- Става въпрос за прочитането на обвинителния акт, нали? — попита тя.

- Да — отвърна Парвър.

- Някакви изявления преди да започнем?

- Ваша светлост — обади се Венъбъл, — ако съдът няма възражения, молим да ни бъде разрешено да повикаме един свидетел.

- Още преди да сме започнали?

- Бихме искали обвиняемата Едит Стодард да бъде пусната под гаранция. Тя прекара в ареста почти два месеца. Сега молим за изслушването на свидетел в нейна полза.

- Ваша,светлост... — започна Парвър, но съдийката вдигна ръка и я прекъсна.

- Изчакайте момент, мис Парвър. — После се обърна към Венъбъл. — Кой е свидетелят?

- Дъщеря й Анжелика, ваша светлост.

- Ваша светлост, това е неправилно — възрази Парвър. — Днес трябва да бъде прочетен обвинителният акт. Подготвени сме да представим на съда доказателства, че мисис Стодард е извършила предумишлено убийство. Не може и дума да става за пускане под гаранция.

- Ваша светлост, в случая има много смекчаващи вината обстоятелства — отбеляза Венъбъл. — Моята клиентка няма криминално досие. През последните години е била високо ценена в работата си и е издържала дъщеря си, която учи в колеж, и съпруга си, който е парализиран. Не виждам защо съдът и обвинението не биха изслушали дъщеря й. Ваша светлост, ще ни трябват не повече от петнайсет минути.

Съдийката Макелрой се отпусна в креслото и си свали очилата.

- Предполагам, че защитата е готова да призове свидетеля?

- Да, ваша светлост.

- И искате да го разпитате преди обвинението да представи исканията си?

- Мисля, че ще е най-удобно да разпитаме свидетеля точно сега — отвърна Венъбъл.

Макелрой за момент се замисли, после каза:

- Е, добре, съгласна съм с обвинението, че това е необичайна процедура, но, от друга страна, не бих искала съдът да се покаже безчувствен към проблема. Мис Парвър, ще трябва да отхвърля възражението ви. И не забравяйте, че тук все още няма съдебни заседатели. Въпросът за гаранцията зависи само от мен.

Независимо, че беше ядосана, Парвър осъзна, че няма смисъл да противоречи на съдията още в самото начало.

- Да, ваша светлост — каза тя.

- Благодаря. Добре, защитата може да повика свидетеля си.

- Защитата призовава Анжелика Стодард.

Анжелика Стодард беше бледна и очевидно нервна. Ръцете й трепереха, когато се закле да казва истината. После седна на свидетелската скамейка. Очите й бяха вперени във Венъбъл, която придвижи количката си към нея.