Дийл,Уилямch - Спектакълът на Злото

- Зависи какво точно е преподавала — каза Стенър.

- Е, със сигурност е научила Стемплър на някои неща, дето обикновено не можеш да чуеш в училище. Както и да е, работила като учителка там до 1991, носле напуснала. Просто една нощ изчезнала, както в Денвьр. Интересното в случая обаче е, че продължила да плаща с пощенски записи данъците на къщата всяка година, така че тя все още се води на нейно име.

- Тъй като пропуснах последното действие — обади се Стенър, — мислиш ли, че Стемплър е пътувал натам, когато го пипнахте?

- Настигнахме го на десег мили от къщата. Ти как мислиш?

След няколко седмици интересът към Аарон Стемплър отстъпи място на делото Стодард. Когато Вейл не беше при нея, Венъбъл, втренчена в празния телевизионен екран или през прозореца, мислеше дълго за откритието, което бе направила в апартамента на Делъни. И се чудеше дали Стодард е била жертва или доброволен партньор в странните сексуални игрички, които бе предпочитал той. Ако Едит свидетелстваше, че я е насилвал да участва в забавленията, Венъбъл можеше да изгради доста солидна защита и дори да спечели делото.

Тя изпрати няколко писъмца на Стодард с молба да не говори с никого и да я изчака да излезе от болницата, но Стодард така и не отговори. Доколкото Венъбъл разбра, тя все още държеше на признанието, което бе направила пред Шок Джонсън.

Шана Парвър, със съдействието на Дермът Флеърти, продължи да подготвя доказателствата за делото Стодард, което бе отложено с един месец заради проблемите на Венъбъл. Парвър изграждаше стратегията, а Флеърти играеше ролята на опонент.

- Ще използва като довод моментно душевно разстройство — отбеляза той.

- Но убийството е предумишлено — възрази тя.

- Да, обаче имаме смекчаващи вината обстоятелства. Венъбъл ще обяви, че Стодард е била сексуална жертва на Делъни. Че я е държал в нещо като сексуална зависимост. Че работата й е зависела от това. А после той я пропъдил и тя се разстроила заради съпруга и дъщеря си.

- Разполагаме с признанието й — отбеляза Парвър.

- Което Венъбъл ще отхвърли. Била е в състояние на стрес, объркана, шокирана...

- Дрън-дрън.

Флеърти се засмя.

- Хайде — каза той. — Ще те черпя една вечеря.

- Не, аз ще те черпя. Аз водя делото. И не ми позволявай да пия мартини.

- Защо не? — ухили се той. — Ставаш доста любвеобилна, когато пиеш.

Тя го погледна лукаво.

- Нямам нужда да пия, за да стана любвеобилна, Флей.

Лекият ветрец шумеше в листата на дърветата. Вейл спря колата, слезе и купи от едно магазинче букет свежи пролетни цветя. Когато влезе в стаята, Джейн бе седнала на леглото, а Стенър се бе отпуснал в един стол срещу нея.

- Получих документите си днес — отбеляза Стенър. - Ще ме пуснат един час по-рано и мога да дойда в съда сутринта.

- Не си заслужава — каза Вейл. — Ще поискаме отлагане на прочитането на обвинителния акт, докато Джейн не се оправи.

- Доста мъдро — обади се тя. — Май виждам слаби места в бронята ти, а?

- Идеята е на Шана — усмихна се Вейл.

- Доста упорита млада дама — каза Джейн. — Добре си я научил.

- Не съм я научил нищо — отвърна Вейл. — Тя е упорита по рождение. Почакай само да я видиш на процеса срещу Дарби.

- Ами Едит Стодард? — попита Джейн.

- Проблемът е между вас двете. Аз нямам нищо общо с това дело, слава богу.

- Свързан си с всички дела, които попадат в офиса на окръжния прокурор, Марти. Кого се опитваш да преметнеш?

- Не дойдох, за да си говорим за работа — каза той. После и подаде букета. — Просто последвах чувствата си.

- В такива случаи си винаги добре дошъл — намигна му тя, извади от вазата на шкафчето до леглото си стария, почти увехнал букет и го хвърли в кошчето.

Вейл взе вазата и отиде до мивката в ъгъла да я напълни с вода.

- Мисля да се вьриа в стаята си - каза Стенър. — Прекарах тук четири седмици и се чувствам така, сякаш напускам дома си. Лека нощ.

- След малко ще мина да те завия — каза Вейл.

- Сестрата ще свърши тази работа много по-добре - отвърна Стенър.

- Завиждам на Абъл — каза Джейн, когато той излезе. — Отива си вкъщи, а мен ме чакат още две операции.

Вейл седна до нея и нежно прокара пръсти по превръзките на лицето й.

- След няколко седмици вече ще си забравила всичко.

После стана и отиде до прозореца,

- Още си мислиш за Стемплър, нали? — тихо попита тя.

- Знаеш ли — обърна се той, — имаше един миг, в който... в който изпитах странно чувство. Имах власт над живота му. Бог знае, че исках да го убия. Исках да го застрелям, да изпразня целия пълнител в тялото му, да изпитам удовлетворение за всички негови жертви. Усещах, че ми трябва съвсем малко, за да натисна спусъка, и разбрах, че той иска именно това — да ме принизи до своето ниво. И тогаванеицо ме осени и отпуснах пръста си върху спусъка. Оставих дявола да си го приберем