Дийл,Уилямch - Спектакълът на Злото

Стемплър тръгна към другия край на огромното открито пространство. Снегът скърцаше под краката му. Мина покрай призрачния силует на стария асансьор.

- Стемплър!

Вейл вдигна ръката си и Стемплър видя револвера.

Под краката му земята сякаш ръмжеше.

Вейл насочи оръжието си над главата му и стреля. Ехото пое гърмежа и го разнесе над дърветата. Стемплър спря и погледна Вейл.

- Няма да застреляш невъоръжен човек, нали?

- Не се самозаблуждавай.

Стемплър се ухили.

- Вече си разбрал смисъла, нали, Марти? Око за око. Кръв за кръв. С теб не сме чак толкова различни.

Вейл не отговори. В главата му изникнаха образите от последните дванайсет часа. Джейн и Абъл, които се бореха за живота си; Шоут и доктор Рифкин; едно добро ченге и бедната Моли Еригтън. Всички те бяха невинни и бяха принесени в жертва от жадуващия за отмъщение Стемплър. Спомни си и за Ребека, която бе посяла семената на омразата в Стемплър и чиито ръце бяха изцапани с кръвта на Алекс и Линда. Петима мъртви, трима от които само през последния половин ден, и двама тежки ранени. От всички набелязани жертви бе оцелял само Вейл.

Стемплър отново заговори, този път с познатия криксайдски акцент:

- Вече разбираш какво имам предвид, нали, Марти? Почувства го, нали? Болката в гърдите. Огънят в стомаха. Главата ти ще се пръсне от болка. Чувстваш го, нали? Желанието да убиваш.

Вейл стисна револвера още по-силно.

- Или може би не трябва да те наричам Марти? Твърде фамилиарно е. Какво ще кажеш за Вейл? Или господин окръжен прокурор? Мартин? О, помогни ми Мартин! И ИИ1МЧН се ioii, преминавайки от един акцент на друг. A I it.m и> имм нтп и.ппепи объркан. Губи ми се време, Мартин, знам само, че нещо ужасно се случи! Моля те, помогни ми!

Омразата разяждаше вътрешностите на Вейл и стягаше сърцето му. Стемплър беше прав, той искаше да натисне спусъка и да види как куршумът се забива в гърдите му. Искаше да види как Стемплър умира.

- Марти? — обади се Флеърти зад гърба му.

- Стой настрана, Дермът.

- Разреши ми да отида и да го доведа. Като те гледам, тръпки ме побиват.

- Какво ще кажеш, Мартин? Можеш ли да ми помогнеш? — Стемплър започна да се смее. — Сега просто ще се обърна и ще си тръгна. Давай, застреляй невъоръжен човек в гърба. Именно това искаш да направиш, нали?

- Той те предизвиква, Марти.

Вейл усети студения метал на спусъка. Показалецът му леко го притисна.

- Знам — отвърна той.

- Отивам да го хвана.

- Стой тук, Дермът, не можеш ли да четеш?

Чак сега Флеърти забеляза засипания от снега знак край асансьорната шахта.

ВНИМАНИЕ! ОПАСНО ЗА ЖИВОТА!

Тази минна галерия е запечатана!

Не приближавайте!

ОПАСНО ЗА ЖИВОТА! ОПАСНО ЗА ЖИВОТА!

А зад нея се виждаха очертанията на дървената плоскост, с която преди години бяха запечатали мината.

- Постави ръцете зад тила си и тръгни насам — викна Вейл на Стемплър.

Стемплър не го послуша и продължи в обратната посока.

- Тръгвам си, Мартин. — Той отново се засмя. — Хвани ме, ако можеш.

- Стоиш точно върху минна галерия номер пет, Стемплър — викна Вейл. — Дупката. Помниш ли Дупката?

И той посочи към друг знак встрани: "К & К - МИНА № 5".

Стемплър се поколеба. Погледна към Вейл и Флеьр- VMти, после към асансьорната шахта. Споменът за про- тяжния звук се върна отново. Видя единайсетте мъже и малкото момче, които се спускаха към Непрогледния мрак. Видя как над главата му светлинката става все по- малка и все по-малка. Усети познатия мирис на развалени яйца. Устата му пресъхна. Спомни си спускането в ада толкова живо, сякаш беше сега.

- Какво става? — попита Флеърти. — Забил е поглед в земята и не мърда.

Дървената плоскост под краката на Стемплър поддаде и той ужасен я погледна. Сърцето му щеше да се пръсне. Той пристъпи напред и разяденото от времето дърво отново изскърца. Стемплър спря, страхувайки се да продължи, но и ужасен от перспективата да остане. Под единия му крак се чу рязко иукане.

- Мили Боже! — промълви ужасено Стемплър и се затича. След всяка негова крачка платформата поддаваше все повече и повече. Кракът му се закачи в някаква дъска и той падна. Запълзя напред. Пукащият звук се повтори. Дървената плоскост под него започна да пропада. Той отчаяно протегна ръце, опитвайки се да се хване за нещо, но пръстите му разравяха снега без успех. Обърна глава и видя как зад гърба му Дупката се разширява, дъските се сгромолясват в ужасната бездна.

- Божичко! — изкрещя Стемплър и пропадна. Пръстите му се вкопчиха в ръба на капака пред него, но не можаха да издържат тежестта му. Ноктите му се отчупиха, под тях се забодоха трески. Тон не извика от болка — единственото, което имаше значение в този момент, бе да спаси живота си.