Дийл,Уилям - Владетелят на ада

- В прекрасна заран

очи си ще склопя

и ще отлитна към небето...

На втория куплет се включиха всички, кой с каквото може: тропане с крака, пляскане, свирене.

Брат Т затвори прозореца, подсмихна се и прошепна:

- Време е.

Взе бастуна и Библията - останалите му принадлежности вече бяха на сцената. Хвана ръката на Морди и се запътиха към палатката. Брат Т изчака песента да свърши, отметна платнището и пристъпи вътре, почуквайки с бастуна пред себе си. Всички застинаха. Брат Т се изкачи върху платформата сам и когато стигна до ръба, спря. Пусна бастуна на пода и устреми замъглените си очи към публиката.

Вдигна високо Библията над главата си.

- Да славим Господа!

- Да славим Господа!

- Да славим Иисуса!

- Да славим Иисуса!

- Думата е... - гласът му затрепери - БОГ!

- Амин - чу се от публиката.

- Това са трудни времена, приятели. Много, много трудни.

- Амин!

- Това са дни, които поставят на изпитание вярата ви...

- Амин!

- Това е времето на Йов.

- Амин! Амин!

- Но... чуйте ме добре... отречете ли се от Господа, тогава най-добре напуснете веднага това място, защото Бог е думата, и ако вие не вярвате в това, можете да си отидете веднага. Излезте, качете се в колите си и си отидете у дома и стойте в мрак... защото такава ще е съдбата ви без Божията любов.

- Алилуя!... Амин!

Той направи кратка пауза.

- Аз съм тук, за да ви кажа, че ако вярвате, Господ Бог ще се смили над вас. Ще застане на ваша страна. Ще ви преведе през тази бездна. Казва Давид в глава двадесет и втора: „В стеснението си призовах Господа и викнах към моя Бог, и Той чу от Своя чертог моя глас, и викът ми стигна до ушите Му.“

- Амин... АМИН!

- Така е, братя и сестри, ние сме страдалци. Нашите сърца са болни. Защо? Защото тази земя умира навред около нас... и само едно нещо може да ни спаси, едно нещо, братя и сестри - ВЯРАТА. Вярата в Бог, защото, скъпи братя и сестри, единствено вярата може да ви крепи силни. Само молитвата носи облекчение.

- Амин!

Той захвърли Библията на пода. Вдигна се прах.

- Нямам нужда тази вечер от Библия, за да ви говоря. Нямам нужда от скрижалите. Не ми трябват Давид, Марко, Лука или Йоан да ви казват какво се задава. Вие четете за него всеки ден. Гледате го по телевизията. Те прогориха дупка в небесата и сега слънцето изгаря нашите полета и кой им позволява да го вършат? Кой го прикрива? Вашето правителство, ето кой. А кой е правителството? Хората, които вие сте поставили там. Те се боят да не засегнат хората от големия бизнес, защото именно тези хора им пълнят джобовете. И когато нивите ни изгорят и ручеите ви пресъхнат, кой ще дойде да ви отнеме фермата? Данъчната полиция, ето кой. Службата по контрол върху доходите.

Публиката изведнъж се смълча.

- Те отдават девствените ни гори на паплачта с дърворезачките. Вижте децата ни... хайде, погледнете ги още сега. Знаете ли защо? Защото те ще умрат от задушаване, ако не спрем онези още сега. Дърветата отделят кислород в атмосферата, а без него всичко живо ще загине. Правителството се лигави с онези, които замърсяват атмосферата, дрънка глупости за разни моноокиси и двуокиси и казва: „Хайде, замърсете земята, отровете водата и въздуха“. Искате ли да си поговорим за Армагедон? Братя и сестри, той е точно тук... сред изгорената ви земя. Самият Дявол е донесъл адските си пламъци и ги е разпръснал сред прекрасната Божия земя. Това не е добро...

- Амин!

- Това не е правилно...

- Амин!

- Да плащаш на един човек да жъне зърното си и да отнемаш на друг фермата, когато времената станат тежки! Господ е разгневен. На Господ му се повдига, като гледа творението Си разлагано от алчност.

- Амин!

- НЕ МОГА ДА ВИ ЧУЯ! КАЗАХ ВИ, ГОСПОД Е ДУМАТА!

- Амин! Амин! Амин!

- Вярвате ли в Господа! Вярвате ли в нашия Бог!

- Дааааааааа!

- Всемогъщият добър Всевишен, Той е с нас тази вечер!

- Амин!

- Господ е тук в тази палатка с нас, съседи мои. Господ обича всички нас, всеки мъж, жена и дете, събрали го тук тази вечер. Ние му предлагаме тази песен, това е н('що като историята на света за три минути. Знаете ли, братя и сестри, всеки път, когато слушам новините, тази песен става все по-важна и по-важна.

Момчето с хармониката и момичето с китарата дадоха ритъма, задъхан и отсечен. Китаристката притвори очи и запя:

Ах, често хората,

дарени със блага,

отвръщат се от Бога.

О, братя, докога?

А в трудни дни се молим

горещо до един,

но после пак забравяме