Дийл,Уилям - Владетелят на ада

Шрак извади пура, разкъса опаковката, отхапа края й и го изплю през прозореца.

- Трябва да си има лекар, щом ще прави такива номера - отбеляза той.

- Той няма да приеме лекарска помощ - възрази Грейнджър. - Това е изпитание на вярата му.

Полковникът запали пурата си.

- Ако питаш мен, трябва да му пренавият намотките. Ако вече не е опънал петалата.

- Ако вярва в това, което говори, негова си работа. Никога не споря с хора заради религиозните им убеждения. Това си е между него и Господ.

- Да си пъха тая гърмяща змия в устата? Дяволски начин да общуваш с Господ, ако ме питаш. И после да отказваш лекарска помощ. - Той поклати глава.

- Човек не си играе със змии освен ако не вярва, че е осенен от Божията благодат. Той вярва, че ако умре, отива направо в прегръдката Божия. Ако оживее, това означава, че Господ го обича още повече.

- Ти вярваш на всички тия дивотии, описани в Библията, така ли, Луис?

- Е, все още изпитвам тръпка, докато ги чета, макар че отдавна загубих Божията милост.

- В действителност си спомням само един стих от Библията, но той ми замества всички останали - каза Шрак.

- И кой е той?

- „Да яде, да пие и да наслаждава душата си от своя труд.“

- Еклисиаст - обади се младият сержант. - Глава втора.

Полковникът се усмихна горчиво.

- Точно така, момче. Баща ми четеше Библията така, че ехтеше над цяла Монтана. Набиваше ми я в главата сутрин, обед и вечер до деня, в който постъпих в армията. Сбърках ли някъде, ме изкарваше до хамбара, връзваше ми ръцете, провесваше ме на една кука и ми насиняваше задника — биеше ме часове, като през цялото време ми рецитираше проклетата Библия. И когато се върнах от Виетнам, кракът ми повече не стъпи у дома.

- Не сте отишли да видите семейството си? - попита сержантът.

- Майка ми почина, докато бях там - отвърна полковникът, загледан през бинокъла си в проснатия върху масата проповедник. - Старецът ми се ожени за някаква седемнадесетгодишна само два месеца след това. Откъде накъде някакво си пъпчиво курве да ми плямпа за Библията? - Той дръпна от пурата. - Обаче знаете ли какво ме изнендва? Змиите. Мислех, че им е извадил зъбите или поне отровата... обаче той е съвсем зян тоя проповедник.

- Извинете, полковник, но според мен той вярва - възрази сержантът, без да се обръща. - Оставете го в ръцете на Бога, сър. „И ще се върне пръстта в земята, каквато си е била; а духът ще се върне при Бога, Който го е дал.“

Полковникът гледа няколко секунди тила на сержанта преди да отговори.

- Щом казваш, сержант.

- Соломон го е казал, сър, не аз.

„С името ми ще изгонват бесове, ще говорят на нови езици; ще хващат змии, и, ако изпият нещо смъртоносно, няма да им повреди“ - произнесе Грейнджър. - Маркд, шестнадесета.

Полковникът го изгледа с неподправена изненада.

- Всъщност направих малко проучване за играчите със змии - каза Грейнджър.

- Сериозно?

- Помислих си, че може да ми потрябва.

- Ти си наистина хитър кучи син, Луис - каза полковникът, все още наблюдавайки масата с проповедника през бинокъла си.

- Така се придобиват банки и радиостанции, Хари.

Краката на свещеника започнаха да треперят, цялото му тяло се разтърси в спазми.

- Господи, той бере душа.

- Бори се с Дявола - прошепна с ужас сержантът. - Алилуя.

- Алилуя на майка му путката! Ей сега ще пукне.

Висок слаб мъж в бял костюм излезе от палатката и тръгна към масата с проповедника, но Морди го спря.

- По-добре не го закачайте, братко. Само се молете за него.

- Аз съм лекар.

- Той не иска лекар. Няма нужда от лекар.

Докторът се втренчи в агонизиращия проповедник. Той дишаше трескаво, китката му бе подута, целият трепереше, очите му бяха подути от придошлата кръв. От ъгълчетата на устата му се стичаше пяна. Пени също излезе от палатката и тръгна към масата. Застана под дъжда и сведе поглед към брат Т с изражение на смесица от ужас и страхопочитание. Лекарят улови китката му, търсейки пулса, но проповедникът я издърпа и заговори, разтърсван от конвулсиите:

- Господ е тук. Чувствам присъствието Му. Той ще ме преведе през тунела или ще ме заведе в Рая.

- Знаете ли, аз не приемам Библията толкова буквално - каза лекарят.

- Как живееш тогава? - попита го брат Т и се усмихна. - „Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен; а който не повярва, ще бъде осъден.“ Марко, глава шестнадесета.

Проповедникът отвори уста и жадно запреглъща едрите дъждовни капки.

- Ааааааа.

После заговори много бързо, но от устата му излизаха само безсмислици.