Дийл,Уилям - Владетелят на ада

Влиза в банята, запалва няколко свещи, затваря вратата. Разстила хартиени салфетки на пода, прави си за хапване и включва радиото. Някакъв говорител разказва историята на Ребека и Аарон.

- Това не е легенда, нито бляскав мит като историята на Бони и Клайд. Това е една съвременна история на ужасите за двама масови убийци, започнала преди десет години в едно малко градче на име Криксайд, Кентъки. Сега Ребека, побъркана бивша учителка, лежи в моргата на графство Кук, а нейният ученик и любовник Аарон Стемплър е мъртъв на дъното на въгледобивната мина, от която толкова се е страхувал като момче...

Стемплър се усмихва. В така разказаната история има нещо дълбоко библейско.

Отива в спалнята, ляга на леглото и пред мисления му взор изплува Ребека. Спомня си училището - само две учебни стаи, където тя го учи цели осем години. Спомня си как е облечена - дънково яке върху риза на цветя, пола до глезените и черни ботуши. Спомня си гъстата, пламтяща червена коса, изпъстрена със сиви кичури, опъната и вързана на конска опашка. Без никакви украшения или грим - тя е красива и без тях. Той седи в ъгъла на стаята, жадува за нея, тя е изпълнила цялото му съзнание. Той е само на тринайсет, е, почти на четиринайсет години.

Тя го учи на всичко, окуражава го да чете, и когато става на четиринайсет, му открива света.

Тя седи с кръстосани крака на пода, а той чете. Тя знае какво наближава, то не е от ден или два.

- Моа ли а те погала? - пита той с пресъхнало гърло.

- Не се казва „моа“, а „мога“.

- Мога. Мога, мога, мога... - казва той.

Тя бавно разкопчава блузата си.

Той лежи на леглото, сърцето му ще се пръсне, устата му е пресъхнала, спомня си как посяга към нея, как връхчетата на пръстите му едва докосват кожата й, разтварят ризата й и той зяпва от ужас пред гърдите и, дланите му са на сантиметър от зърната й.

- Всичко е наред - прошепва тя, хваща ръцете му и ги слага върху гърдите си, и той усеща как зърната й набъбват под дланите му.

Единственият изход е с камиона за млякото , ако камионът за мляко от Съмърсет все още идва всяка сутрин. Първата нощ минава, но няма никакъв камион. Но виелицата все още бушува. Може би следващия ден. Той дреме през деня, нащрек е, подскача при всеки звук. Втората нощ обвива обувките си и чорапите в хартиени салфетки и ги пъха в раницата, облича се топло, почиства всички следи от присъствието си. Взема само бастуна й. Готов е за камиона. Излиза в черната нощ и се крие в сенките близо до магазина за хранителни продукти. И чака.

Час преди разсъмване го чува, веригите дрънчат по заледения път. Паркира пред бакалията и шофьорът започва да разтоварва кашоните с мляко, носи ги до задната врата на магазина. Той се втурва към камиона, вмъква се в него, скрива се сред натрупаните кашони в хладилното отделение. Чува стъпките на шофьора в снега, сгушва се още по-надолу, чува вратата да се затръшва...

Шофьорът спира до един мотел да пие кафе. Той се измъква от камиона, започва да потропва с бастуна и влиза в ресторанта. Препълнено е и той остава до вратата. Една семейна двойка е седнала наблизо. Мъжът го поглежда, после става, отива до него и казва:

- Извини ме, братко, ресторантът е пълен, но при жена ми и мен има място. Ще се радваме, ако седнеш при нас.

Дотук добре.

Възпитаният господин се казва Исаия Шакълфорд и е проповедник-фундаменталист. Двамата със съпругата му ЛийАн пътуват за една малка църква в едно градче в Тенеси, Вайби, където ще прекарат зимата е проповеди. Могат да го откарат до Манчестър, където той вече може да хване автобус до Чатануга, а оттам - до Атланта. Казва им, че се казва Травис.

По пътя Стемплър и Исаия започват да цитират Библията.

- Добре познаваш Библията, братко.

- Мама ми я четеше всеки ден - лъже той.

Чуди се каква ли е тази дървена кутия на пода. После чува тракането.

- Какво трака така?

Исаия прави малка пауза, после отговаря:

- Змии, братко Травис. Надявам се, че не се плашиш от тях. Затворени са здраво.

- Твои любимци ли са?

- Ние играем със змии, братко Травис. Ние сме от църквата на Скитащия Иисус Христос. Понякога вземаме и по малко стрихнин.

- Евангелие от Марка, глава шестнадесета - отговаря той. - , А повярвалите ще ги придружават тия личби: с името Ми ще изгонват бесове, ще говорят...“

Семейството Шакълфорд се присъединява към него.