Дийл,Уилям - Владетелят на ада

- По дяволите, Наоми, клиентелата си е все същата, само че сега е от другата страна.

Вейл отиде в банята и наплиска лицето си със студена вода. Наоми го чакаше с хавлиена кърпа да свърши.

- Как е старият Рой тези дни? Не му ли е време вече да излиза в пенсия? - попита тя.

- Не съм много сигурен. Шейсет, шейсет и пет, там някъде. А той никога няма да се пенсионира. Ще стане като Стрьом Търмънд - беззъб, одъртял пръдльо, който само овонява легислатурата.

- Последните две години направо се е издул като балон. Станал е същински Джаба.

- Ще му предам думите ти.

- Да не си посмял.

Имаше време, когато репутацията на Рой Шонеси като най-безкомпромисен политик в щата беше сериозно разклатена. Бившият чикагски паразит се бе издигнал от щатски представител до генерален прокурор на щата, после до държавен секретар на щата. Той беше щатският политически първожрец, „страшилището“, което държеше младите и напористи момчета в стойка „мирно“. Шонеси бе подкрепил Кливланд Бригс, един неизвестен, в битката срещу свой бивш съюзник, встъпилия в длъжност Харолд Грос. Беше ръководил кампанията на Бригс, като бе използвал натрупаните през годините политически задължения към него, бе заплашвал, бе се подмазвал, бе привличал гласове. Четиридесет години го бяха брулили политическите ветрове, бе преживял пет администрации - и доказа, че все още не е загубил политическата си хватка. Младите демократи, които си търсеха политически офис, пътуваха от цялата страна, за да го поканят на обяд или вечеря, с надеждата да получат от него безценен съвет срещу черпнята.

И губернаторът Бригс му дължеше голямо уважение.

Той беше човекът, успял да привлече на негова страна всички гласове, необходими му да съкрушат опозицията. Не една стара кримка трепереше, когато Шонеси звъннеше по телефона или се отбиеше за някоя приказка.

Мартин Вейл беше единственият трън, който упорито не искаше да излезе от петата на Шонеси. По ирония на съдбата Вейл се бе издигнал от щатския най-безмилостен защитник през стола на областния прокурор до генерален прокурор на щата благодарение на Шонеси. Иронията се състоеше в това, че Шонеси бе успял да го убеди да смени положението си на най-непреклонен защитник в щата с това на главен обвинител на Чикаго. В политическо отношение беше много по-благоразумно да го привлекат на щатска страна, един наистина мъдър ход, само дето първото нещо, което Вейл направи на новото си място, беше да подложи на углавно преследване по криминално дело една корпорация и двама градски съветници за незаконни сделки, като малко остана да вкара в кюпа и самия Шонеси, който бе успял овреме да се отдръпне от корпорацията. За да го махне от гърба си, Шонеси бе уговорил губернатора да го назначи за генерален прокурор на щата - нещастникът Оскар Левинсън бе пипнат от обектива на един амбициозен папарак в колан с жартиери и високи токчета да се гушка с една курва с тарифа хиляда долара на нощ, която имаше завързан на кръста си изкуствен член. И бе подал оставка още преди сутрешното издание да гръмне.

Сега отново бяха в състояние на война. Вейл бе подложил на углавно преследване по криминално дело изпълнителните директори на два от най-големите индустриални гиганти в страната, шефа на отдела по охрана на околната среда, двама от неговите служители, четирима щатски комисионери и главата на най-печелившата компания за разработки на земи в щата - всички или основни политически спонсори, или твърди поддръжници на губернатора и повечето от неговите съюзници в легислатурата. Обвинението беше рекет и включваше корумпиране на държавни служители, пране на пари, незаконно използване на правителствени фондове, нарушаване на законите за охраната на околната среда в щата и различни други тежки престъпления. Окончателната ирония беше, че самият Вейл бе преписал наново статута за рекета, използвайки за модел федералните статути за случаите по РИКО. После успешно бе лобирал проекта си през легислатурата. Беше го направил без много шум. Повечето от законодателите дори и не прочетоха поправките.

Случаят бе привлякъл вниманието на нацията, защото засягаше две от основните промишлености на страната, обвинени, наред с другите неща, в съзнателно нарушаване на законите срещу замърсяването на околната среда и подкупването на изследователи от природозащитните агенции с цел прикриване опасното ниво на замърсители, които се изхвърляха във въздуха, водата и почвата. Но това беше само върхът на айсберга. Те бяха сформирали един дяволски съюз с разработчика и в продължение на години трите корпорации бяха управлявали окръга както им скимне, подкупвайки политици, контролирайки един безсрамно неетичен ежедневник с реклами, като дори бяха избягвали плащането на данъци за милиони долари чрез подкупване на данъчни служители. Пипалата на този аморален алианс бяха проникнали дълбоко в окръга, корумпирайки зоновите съвети, съветите по здравеопазването, шефове на отдели, дори и главите на двете местни политически партии. Те бяха злоупотребявали по възможно най-лошия начин с властта и бяха съсипали всеки човек, осмелил се да се възправи срещу империята им.