Дийл,Уилям - Владетелят на ада

- Ти си направо влюбен в него, а?

- Обожавам съвършенството.

Вейл вкара черния си седан в подземния хотелски гараж и паркира до служебния асансьор. Полицейски редици държаха представителите на пресата настрани от гаража. Той се обади на рецепцията по клетъчния си телефон.

- Обажда се Мартин Вейл. На служебния асансьор съм. Благодаря.

Прибра антената на телефона, пъхна го в джоба си и когато вратите се отвориха, влезе в малката кабина.

- Някакви проблеми, Джери? - попита той цивилния детектив, който го чакаше вътре.

- Никакви. Двама смотаняци се вмъкнаха рано сутринта в хотела, но ги пипнахме за вратовете още преди да се доберат до фоайето.

- Добре си вършите работата, детектив Фенърман.

- Справям се добре за ченге от малко градче.

- Ако някой ден решиш да направиш кариера в големия град, обади ми се. Все още имам известно влияние в полицейското управление на Чикаго.

- Не, благодаря. Последното убийство тук беше преди четири години. А последната стрелба, с която се сблъскахме, беше на един тийнейджър, който си играел с едно от приятелчетата си.

- И аз бих останал тук, стига да можех - изкикоти се Вейл.

Той слезе на шестия етаж. Екипът беше заел повече от половината от горната част на хотела, коридорът беше преграден. Единственият начин да се добере човек до щаба на генералния прокурор на щата беше чрез охранявания асансьор.

Наоми Чанс, която буквално ръководеше операцията му, се усмихна при влизането му. Зад цея служителите трескаво подреждаха доказателства, събираха папки, подготвяйки всичко за следващия ден. Офисът на Вейл беше в един съседен апартамент.

- Здравей, шефе, добре ли пътува?

- Ако на разходката из затвора в Джолиет му казваш приятно прекарване, тогава съм изкарал приятно.

- Добре, беше ли поне успешно?

- Липсващото звено.

- Без майтап? Значи всичко е наред.

- Преди месец направих на Джими Фокс Доктора една оферта. Днес той реши, че условията й му допадат.

Наоми придоби загрижено изражение.

- Няма да сключиш споразумение с тоя боклук, нали?

- Джими Фокс излежава присъда от десет до двадесет години за убийство втора степен. Вече е излежал пет, така че още две и ще кандидатства за пускане под гаранция. Пъхаме го в някой селски клуб като Стейтсвил и му гарантираме, че след две години ще е на свобода.

- На този убиец?

- Всичко, което върша, е, че го местя от Джолиет. Ако там се държи примерно, ще си излежи наказанието и ще излезе.

- И какво сподели?

- Ще ти кажа, след като си взема душа. Искам да се отърва от тоя затворнически дъх, дето съм го попил. Нещо ново тук?

- Шонеси позвъни - произнесе тя нехайно.

- Майтапиш се.

- Той е на третия етаж - в президентските покои, разбира се. Обади се и поръча да си отскочел на чашка.

- Утре е процесът и той ме кани да отскоча на чашка?

- В действителност беше много любезен. Обикновено ме третира, сякаш съм заразноболна.

- Това едва ли, но Шонеси е нещо наистина заразно.

Тя се изсмя.

- Да му се обадя ли, че нямаш време?

- Абел да се е обаждал?

- Това е второто съобщение. Вечеря с тайнствен джентълмен в седем и половина в „Кок д Ор“. Отзад има малка зала за поверителни срещи. Дермот и Абел ще го доведат, за да сме сигурни, че никой не го следи. Изпитват опасения да го докарат тук.

- Хитро. - Той погледна часовника си. Четири и половина.

- Обади се на Шонеси. Кажи му, че разполагам с петнайсет минути в пет.

Тя се изсмя.

- Господи, Марти, ти ще му вдигнеш кръвното още преди да те види.

- Искам само да се уверя, че е наясно, че генералният прокурор на щата е по-високо в йерархията от един второразреден щатски сенатор.

- Какво мислиш, че си е наумил?

- Той е политическа курва. Ще се опита да изкопчи сделка за приятелчетата си.

- Мислиш ли, че Дилмор се притеснява от нещо? След Джейн той е най-печеният адвокат в щата.

- Това е криминално дело.

- Точно затова е взел Нийл Джармън.

- Наоми, Шонеси има готово предложение в джоба си. Обзалагам се на един долар.

- Не мога да си позволя да залагам заплатата, която ми плаща щатът.

- Мъчно ти е за доброто старо време на Гейлърд Стрийт?

Наоми беше с Вейл, откакто той бе започнал да гради репутацията си на най-безкомпромисния защитник в щата, преди седемнадесет години. Бяха работили в къщата на Вейл в една възстановена част на града преди той да стане окръжен прокурор.

- Да не се майтапиш? Парите бяха добри, но клиентелата... - Тя остави изречението недовършено.