Дийл,Уилям - Владетелят на ада

- Разбирам.

- Не го залавяй жив.

- Какво?

- Не го залавяй жив.

- Имаш предвид Туни?

- Пръсни му черепа.

- Той може да се окаже важен свидетел за Вейл...

- Еби го в гъза Вейл. Ако заловиш Туни жив и той се съгласи да даде показания, ще стане по-лошо за нас, отколкото за тях. Разбираш ли какво ти казвам? Пръсни му черепа на този кучи син. Точка.

Телефонът замлъкна.

Летище ,,0’Хеър“, събота, полунощ,

централно стандартно време

Хардистан и един млад снайперист чакаха в един тъмен офис на втория етаж на терминала и наблюдаваха пистата. Осем агенти, преоблечени като работен персонал, се правеха, че вършат нещо около самолета на Удбайн. Хардистан беше сигурен, че Туни ще се върне за самолета си - той беше единственото му средство за измъкване. Но Удбайн беше експерт и можеше да се досети, че са му направили засада. И може би беше планирал резервен маршрут за измъкване.

Мислеше си за онова, което му беше казал Клод Хукър.

- Как се казваш, агент? - попита той.

- Брандън, сър. Лио Брандън.

- Лио, целта ти е професионален убиец. Той е отговорен за смъртта на дванайсет наши агенти, включително и на шефа ти.

- Знам, сър.

- Не го забравяй.

Летище ,,0’Хеър“, събота, 1 часът и 32 минути след полунощ,

централно стандартно време

- Някакъв мъж в костюм излиза на пистата - съобщи един от агентите в микрофона под ревера си. - Носи спортен сак.

- Не се приближавайте до него. Да видим какво ще направи. Следете внимателно сака му. Вероятно вътре има оръжие.

- Как го е прекарал през детекторите за метал?

- Не знам и не ме интересува. Просто следете сака.

Мъжът крачеше небрежно по бетонната писта към двумоторния самолет.

- Всички внимание! - изкомандва Хардистан.

Туни отиде право при самолета и спря до крилото. Огледа се. Не знаеше, че е идентифициран. Чувстваше се сигурен и спокоен. Метна чантата на крилото и се качи в самолета. Агентите на пистата се правеха, че не го забелязват.

- Простреляй го, когато посегне за чантата - каза спокойно Хардистан на снайпериста.

- В главата ли? - попита снайперистът.

- Където искаш - каза Хардистан, - но да е мъртъв.

Удбайн извади ключ, отключи вратата и я отвори.

После бавно се извърна и огледа всичко наоколо, проверявайки дали някой не го наблюдава. Докато посягаше към чантата, погледът му падна върху втория етаж на сградата на чакалнята. Той застина и присви очи.

Дали имаше там някой?

Пламъчето в тъмния прозорец му напомни светулка. В следващия момент куршумът го прониза в гърдите и Удбайн се стовари по гръб върху седалката на самолета, с крака, разперени върху крилото.

Хардистан го наблюдаваше през бинокъла.

- Простреляй го още веднъж за по-сигурно - каза той.

- Той е мъртъв, сър - каза Брандън, изправи се и прибра карабината си в калъфа.

- Браво, Брандън, няма да те забравя - каза Хардистан, свали радиошлема си и излезе от офиса.

ЧЕТВЪРТА КНИГА

АРМАГЕДОН

Този, който пращи хора да му вършат работа,

трябва да им плати.

Анонимно

35.

Пийквю, Монтана, събота, 9 часът сутринта,

монтанско стандартно време

Абел Стенър, бившето ченге от Чикаго, който бе станал довереник, приятел и партньор на Мартин Вейл, беше един от най-интуитивните детективи, които Вейл бе познавал. През десетте години, докато Вейл беше адвокат, двамата се бяха сблъсквали много пъти в съда. Всеки от двамата уважаваше таланта на другия.

Най-знаменитият им сблъсък бе станал, когато Вейл успешно бе защитил Аарон Стемплър за накълцването на католическия архиепископ на основанието за невменяемост, доказвайки, че подзащитният му страда от раздвояване на личността и не е отговорен за действията си. След приключването на процеса обаче Вейл бе разбрал, че Стемплър е изиграл всички, включително и него.

Впоследствие Вейл бе станал главен прокурор на Чикаго и изведнъж бе открил в лицето на Стенър силен съюзник. Когато Вейл бе събрал Дивата банда, Стенър бе станал техният учител. Любимият му ученик беше Дърмот Флахърти - хулиганът, решил да стане адвокат.

Флахърти бе научил уроците си добре. Стенър подхождаше към всяко престъпление студено и пресметливо, като често часове наред изучаваше мястото на престъплението, опитвайки се да погледне през очите на престъпника. И тъкмо това беше методът, който Флахърти използва при изследването на трите едновременни банкови обира в Монтана. Банковите служители го гледаха любопитно, докато седеше спокойно и наблюдаваше всеки аспект на работата им. Той беше любезен с тях, но не задаваше никакви въпроси. Просто седеше и гледаше.