Докато Бен Майер следваше теорията си, че малката щатска верига от банки пере незаконно придобитите средства на Светилището, Флахърти се интересуваше повече от факта, че никой не е видял грабителите да излизат.
В събота сутринта след трагедията в Бад Рапидс и нападението на Туни срещу вилата на Вейл, притиснати от нуждата на Вейл да търси обвинителен акт срещу милицията, Майер и Флахърти се върнаха в банката в Пийк- вю, този път с Джим Хайнс. Бяха решени да открият човека, отговорен за перачния механизъм. Докато Хайнс и Майер изучаваха регистрациите в банковия компютър, Флахърти зае обичайната си позиция пред затворената банка и продължи да я изучава. Беше съсредоточен и търпелив, също като своя учител.
Майер беше убеден, че парите, придобити чрез обири и незаконни сделки с оръжия, наистина са обработвани пирамидално, но му се налагаше да изследва всички банкови депозити, трансфери и разплащания, за да открие как точно е извършено всичко.
Хайнс, бившият хакер и сегашен компютърен експерт на ФБР, беше дошъл с тях, за да им помогне. Разрешенията за обиск, които бе осигурил Вейл, им позволяваха да разучат специфичните регистри на няколко от прин- ципалите на Светилището, но не им даваха достъп до всички банкови транзакции. Без този достъп Майер беше с вързани ръце. Беше сигурен, че има специална програма, която да разхвърля големи депозити в брой върху няколко сметки, като по този начин ги укрива от очите на Службата по контрола върху данъците и приходите, но не можеше да го докаже.
Докато Флахърти работеше върху аспекта на обира, Майер успя да уговори Хайнс да проникнат в най-добре охраняваните данни. След като събираха информацията по незаконен начин, тя не можеше да се използва в съда, но както бе посочил Флахърти: „Пипнем ли за врата копелето, което ръководи това пране, той ще ни изпее цялата история в съда.“
И Флахърти, и Майер бяха сигурни, че „звеното“, което можеше да свърже всички аспекти на делото по РИКО в едно, се намира някъде във веригата от банки.
Две имена непрекъснато изскачаха при проверките. Едното беше на Луис Грейнджър. Другото - на Дуайт Улф.
Хайнс беше изградил база данни и за двамата.
- Грейнджър ми изглежда тъкмо човекът, който ни е нужен - каза той.
- Свързан ли е със Светилището? - попита Майер.
- Не. Той е умерен републиканец. Не изразява никакви радикални политически идеи, не принадлежи към някакви радикални групи. Той е ктитор в Презвитерианската църква в Хелена и директор на Националната асоциация за радиоразпръсквателни компании. В действителност корпорация „Роки Маунтънс Комюникейшънс“ е главният инвеститор във веригата от банки. Грейнджър не фигурира в никой от банковите съвети на директорите, води се управител на ключовата радиостанция в Хелена, но... но е най-големият акционер в компанията.
- Колко процента държи?
- Петдесет и един.
- А какво е капиталовложението на компанията в банковата верига?
- Четиридесет и девет.
- Значи всичко, от което има нужда, е подставено лице с два пункта в банковата верига, и може да контролира и двете компании - заключи Майер.
- Точно така. Той е също така човекът, който е пуснал брат Авраам в ефира и е разпространил радиошоуто му по другите радиостанции. А можеш ли да предположиш кое е това подставено лице? Можеш ли да предположиш кой притежава двата процента от акциите на банката?
Хайнс затрака клавишите на компютъра си, отвори следващия файл и каза:
- Дуайт Улф, главен счетоводител на веригата банки, препоръчан за този пост от Луис Грейнджър.
Разпитът, който Майер бе провел с работния състав на трите банкови филиала, бе донесъл обичайната информация - и един интересен факт.
- Улф посещава веднъж месечно всички банкови филиали - каза Майер. - За един главен счетоводител това не е необичайно. Необичайното е, че главният финансов служител лично ревизира банковите регистри всеки месец.
- В един и същ ден от месеца ли го прави? - попита Хайнс.
- Не, но през първите три дни, в зависимост от това какъв ден се пада неделя.
- Каква ти е теорията?
- Според мен той прави пирамидалните депозити лично.
- Значи някой от крадците идва, дава парите на порции по сто хиляди долара на Улф и той прави депозита, който след това автоматично се разпръсва върху десет или единадесет сметки?
- Точно - каза Майер. - И никой в банката не вижда парите.
- Можем ли да се доберем до програмата, която го прави?
- Може да се окаже по-лесно да сканираме депозитните и трансферните им регистри и да видим дали теорията ти се потвърждава.
Читать дальше