Дийл,Уилям - Владетелят на ада

- Слава Богу, че не си ловец - каза Джейн, докато се връщаха през ливадата с празни пушки.

- Изобщо не знаех какво е това летяща мишена, докато не се запознах с теб - каза той.

- Искаш да кажеш паничка?

- Каквото и да е - засмя се той и я прегърна.

Навътре в гората се виждаше Ейвъри Бакстър, старшият агент, който проверяваше околността. Клиф Ман- дел, другият агент, и Бакстър бяха станали техни неразделни компаньони и защитници.

Това беше първият им уикенд заедно, откакто Мартин бе поел делото по Светилището.

По-късно, когато Бакстър и Мандел вече се бяха нахранили, Джейн и Мартин седнаха заедно на масата в трапезарията. Мартин бе запалил полови дузина свещи и стаята беше огряна от меката им светлина. Дървата в камината пращяха.

- Какво ти е, Марти? - попита Джейн.

- Нищо, Защо?

- Просто изглеждаш... напрегнат и изнервен.

- Ами... всъщност исках да поговоря с теб за, такова,,.

Той спря насред изречението, сякаш бе изгубил нишката на мисълта си.

- За какво? - усмихна се тя.

- На Магу наистина много му харесва тук - каза той, поглеждайки към песа, който се бе сгушил под прозореца.

- Аха.

- И, такова...

- Марти, какво има? - попита тя и го докосна по ръката. - Това дело наистина те изнервя, нали?

- Това няма нищо общо с делото.

- Какво е тогава?

Той вдигна чашата с шампанско към нея и се усмихна.

- Обичам те.

- И аз те обичам, мили - отвърна тя, чуквайки чашата си в неговата.

- Тогава... ще се омъжиш ли за мен, Джейни?

Въпросът я свари абсолютно неподготвена. Бяха заедно от повече от две години, но до този момент никой от двамата не бе споменавал думата „брак“.

- Това ли ти било на ума?

- Ами... просто не знаех как да го направя. Бих искал да падна на колене пред теб и да ти поискам ръката по старомодния начин - каза той, почти заеквайки.

- Марти, ти се изчервяваш!

- Много е горещо.

- Не е горещо, ти просто се изчервяваш. Мисля, че това е прекрасно. И разбира се, че ще се омъжа за теб. Не мислех, че си от тоя тип мъже, иначе аз щях да те помоля първа.

- Сега съм от този тип мъже - каза той. - Не мога да си представя да прекарам остатъка от живота си без теб.

- Не е необходимо да се женим, за да изживеем живота си заедно.

- О... тогава какво да правя с това?

Той извади от джоба си една кутийка от черно кадифе, отвори я и и я подаде. Пръстенът беше с трикаратов кръгъл диамант, инкрустиран в злато. Просто и елегантно.

- Беше на баба ми - каза той.

Тя закри уста с ръка.

- 0, Марти, толкова е прекрасен!

- Знам, че тя щеше да е страшно щастлива, ако можеше да ни види в този момент - каза той.

- Сигурна съм, че е някъде наблизо. - Тя стисна ръката му.

Той сложи пръстена на пръста й и я целуна.

- Чудя се дали момчетата ни наблюдават — каза тя, като вдигна ръката си и огледа пръстена.

- Може би трябва да ги поканим да изпият с нас по чаша шампанско?

- Позволено ли им е, докато са на работа? Имам предвид да пият.

- Една чаша шампанско?

- Ще е прекрасно да споделим радостта на момента с телохранителите си - засмя се тя.

Той вдигна уоки-токито и звънна на Ейвъри.

- Да, сър?

- Ейвъри, бихте ли отскочили с Клиф за минутка?

- Да, сър. Някакъв проблем ли има?

- Не, просто елате.

Момент по-късно двамата се появиха на вратата на кухнята. Ейвъри беше висок мъж, вече побелял. Клиф Мандел беше по-нисък, с черна, късо подстригана над ушите коса и черни очи, които бягаха неспир, проверявайки обстановката.

- Влизайте - каза им Вейл и ги въведе в трапезарията. - Знам, че не е по правилника, но двамата с Джейн бихме искали да споделим с вас радостта си. Ние ще се женим.

Двамата агенти се засмяха и ги поздравиха. Вейл напълни чашите им, доля и своята и тази на Джейн.

- За здравето и на двама ви - каза Бакстър. - Желая ви цял живот да сте щастливи така, както сте в този момент.

Джейн протегна ръка и диамантът заискри под светлината на свещите.

- Красиво - продума Мандел. - Желая и на двама ви най-голямото щастие на света.

Джейн се просълзи.

- Кога ще е големият ден? - попита Бакстър.

Джейн погледна Вейл и повдигна вежди.

- Веднага щом се справим с това дело - каза той. - Това устройва ли те?

- Трябва ли да чакаме толкова дълго? - прошепна тя.

Двамата агенти допиха шампанското си и Бакстър каза.

- Трябва да се връщаме на работа.

Беше девет и двайсет. Двамата излязоха от къщата.

Мартин и Джейн седнаха пред камината и довършиха шампанското си. Магу се бе излегнал в краката им и лениво оглозгваше кокала от една от пържолите. Внезапно спря и вдигна глава, ушите му щръкнаха.