Чайлд,Лий - Не се връщай

По пътя не видя нищо освен поредния автобус, напускащ района, и един боклукчийски камион. В ресторанта салонната управителка го настани на маса, която беше далече от сутрешната, така че го обслужи друга сервитьорка. Поръча си кафе, чийзбургер и парче пай и всичко му хареса. По обратния път отново не видя нищо особено освен още един автобус и още един боклукчийски камион. Прибра се в стаята си след по-малко от час. Кльощавият рецепционист беше изпълнил обещанието си. В банята имаше нова кърпа, нов сапун и още едно флаконче шампоан. Кошчетата за боклук бяха празни. Стаята изглеждаше точно толкова подредена, колкото можеше да бъде. Той се изтегна на леглото. Сложи ръце под главата си и кръстоса глезени, готов за дрямка.

Но не се получи. Около минута след като отпусна глава на възглавницата, на вратата се появиха трима служители на 75-а военнополицейска част, които му показаха заповед за арест.

> 14

Дойдоха с кола, която се движеше бързо. Ричър я чу, докато тя още беше на пътя. Чу я как връхлита в паркинга, прави широк завой и спира отпред с рязко натискане на спирачките. Затръшнаха се три врати в бърза последователност. По чакъла заскърцаха три чифта ботуши, което означаваше, че неканените гости са трима, а не четирима като онези в колата със смачканите врати. След кратка пауза единият чифт ботуши бързо започна да се отдалечава. Като на човек, който тича да блокира стаята отзад. Което си беше чиста загуба на време, тъй като банята беше без прозорче. Но те не знаеха дали е така и предпочитаха да проверят, вместо да съжаляват после. Всичко това подсказваше, че екипът отвън притежава доста голям опит.

Той разкръстоса глезените си, измъкна ръцете си изпод тила и седна в леглото. После се извъртя на една страна и стъпи на пода. Почти едновременно с тропането на вратата, което нямаше нищо общо с деликатното _чук-чук_ на майор Съливан в шест часа сутринта. Това си беше чиста проба _дум-дум-дум_ от страна на яки мъже, тренирани да правят парализиращо първо впечатление. Нещо, което самият той не харесваше. Така и не беше успял да се отърве от чувството, че вдига твърде много шум.

Мъжете отвън престанаха да думкат, за да извикат нещо от сорта на _Отваряй, отваряй веднага!_ После възобновиха думкането. Ричър стана и отиде до вратата. Вдигна ръка и започна да блъска по нея. Също толкова силно, колкото неканените гости отвън. Думкането престана. Ричър се усмихна. Никой не очаква отговор от една заключена врата.

После отвори. На прага стояха двама мъже в бойни униформи. Единият държеше пистолет, а другият — пушка. Нещо доста сериозно за обикновен следобед в спокойно предградие. Трите врати на колата зад тях зееха отворени. Двигателят работеше.

— Какво има? — попита Ричър.

Онзи, който беше по-назад и встрани, беше командирът на екипа. По-безопасното място се падаше на началника.

— Трябва да дойдете с нас, сър — обяви той.

— Кой го казва?

— Ние.

— От коя част сте?

— От Седемдесет и пета на Военната полиция.

— По чия заповед?

— Ще разберете.

Името на табелката му беше Еспин. Фигура на боксьор категория „муха“, тъмна коса, жилав и мускулест, със сплескан нос. Изглеждаше точно както трябва. По принцип Ричър харесваше ченгетата от Военната полиция. Не колкото сержантите, но повече от волнонаемните.

— Това арест ли е? — попита той.

— Искате ли да бъде? — отвърна с въпрос Еспин. — Достатъчно е да продължавате с приказките.

— Решавай, войниче. Или е едното, или другото.

— Лично аз предпочитам доброволното сътрудничество.

— Можеш само да го сънуваш.

— В такъв случай е арест.

— Как ти е името?

— Еспин.

— Малкото ти име.

— Защо?

— Искам да го запомня, докато съм жив.

— Това заплаха ли е?

— Как ти е името?

— Пит.

— Ясно — кимна Ричър. — Пит Еспин. Къде отиваме?

— Във Форт Дайър — отвърна Пит Еспин.

— Защо?

— Един човек иска да разговаря с вас.

Иззад сградата се появи третият член на екипа. По-младши от Еспин, но само технически. И тримата приличаха на ветерани, виждали какво ли не.

— Но първо ще ви обискираме — добави Еспин.

— На ваше разположение съм — отвърна Ричър и широко разтвори ръце.

Нямаше какво да крие. В джобовете имаше съвсем обикновени неща: паспорт, банкова карта, четка за зъби, пакетче дъвки, малко пари в брой и ключа от мотелската стая. Всичко това беше прегледано за секунди, след което мъжът с пушката махна към колата. Сложиха го да седне отзад, вдясно. Най-безопасното място за превоз на арестанти в четириместна кола без охранителна решетка между седалките. Беше най-неудобното, в случай че арестантът реши да нападне шофьора. Зад волана се настани мъжът, който беше изтичал да провери задната стена на стаята му. Еспин седна до Ричър, а онзи с пушката затръшна вратата след него и зае предната дясна седалка. Всичко това се случи бързо и делово, абсолютно професионално. Екипа наистина си го биваше.