Чайлд,Лий - Не се връщай

— Дали ще ги имат? — погледна го със съмнение дежурният офицер.

— Обикновено радистите получават доста точна представа за позицията на предавателя. По звука, по силата на сигнала, а понякога и чрез вътрешното си чувство. Това им е работата. Искай да посочат стеснен периметър, не повече от шест-седем километра.

Дежурният офицер вдигна телефона, а Ричър се върна във фоайето при Лийч.

— Хващай слушалката — нареди й той. — Опитай се да се свържеш с всички, които познаваш в Пентагона. През следващите десет минути искам да дадеш всичко от себе си, за да открием Морган.

Лийч се подчини.

Ричър остана да чака до нея.

Десет минути по-късно резултатът на Лийч беше нулев. Което не беше кой знае каква изненада. Само коридорите на Пентагона бяха с дължина двайсет и седем километра, а в кабинетите с обща площ над триста и седемдесет хиляди квадратни метра работеха повече от трийсет хиляди служители. Да откриеш сред тях един конкретен човек беше като да откриеш игла в най-огромната купа сено на света.

Ричър се върна в стая 103.

— Радистите от Баграм са на мнение, че нашите хора са на около триста и шейсет километра от тяхната база — докладва дежурният офицер. — Или на триста и седемдесет.

— Това все пак е начало — кимна Ричър.

— Не съвсем, защото не знаем в коя посока.

— Аз имам един принцип — съмняваш ли се, избери най-малко вероятното предположение.

— Афганистан е голяма страна.

— Знам — въздъхна Ричър. — И доколкото съм чувал, навсякъде има опасности. Въпросът сега е къде е най-опасно…

— В планините на границата с Пакистан, където живеят пущуните. В североизточната част. Не било място за развлечения.

— Точно на такива места изпращат хора от Сто и десета — кимна Ричър. — Потърси командира на базата с искане да организира въздушно наблюдение на района, който се намира на триста и шейсет-седемдесет километра североизточно от Баграм.

— Може да се окаже, че посоката е абсолютно погрешна — предупреди го младежът.

— Както стана ясно, това е най-малко вероятното предположение. Да имаш по-добра идея?

— При всички случаи няма да го направят. Не и по нареждане на капитан. За подобни неща ни трябва от майор нагоре.

— Направи го от името на Морган.

— Не мога.

Ричър се ослуша. В сградата цареше дълбока тишина. Никой не идваше. Дежурният офицер чакаше. Свита в юмрук до телефона, ръката му също чакаше.

_Връщаш се в армията, майоре_.

_Запазваш предишния си чин_.

_Назначен си пак в тази част_.

— Използвай моето име — отсече Ричър.

> 12

Дежурният офицер проведе разговора и военната машина се задвижи. Далечна, невидима, усърдна, на другия край на света — на близо тринайсет хиляди километра от тук, през девет часови зони. Планиране, брифинги, подготовка, въоръжаване и зареждане с гориво. В старата каменна сграда край Рок Крийк продължаваше да е тихо.

— Още колко души имате на терен? — попита Ричър.

— Общо в страната и чужбина ли? — попита капитанът. — Четиринайсет.

— Къде се намират най-близките?

— Във Форт Худ, Тексас. Поне за момента. Разчистват след оная работа с майор Търнър.

— Колко от тях са в опасност?

— Те все пак са подвижни мишени, майоре. Десетина, предполагам.

— Морган изчезвал ли е и друг път по този начин?

— Днес е едва третият му работен ден.

— Що за командир беше майор Търнър?

— И тя беше за кратко. Няколко седмици.

— Първите ти впечатления?

— Отлични.

— Нейна ли е операцията в Афганистан, или я наследи?

— Нейна е — отвърна дежурният офицер. — Втората й задача след прехвърлянето от Форт Худ.

Ричър никога не беше ходил в Баграм, а и изобщо в Афганистан. Но въпреки това беше наясно как ще се развият събитията. Някои неща никога не се променят. Никой не обича да се мотае и да бездейства, когато негови хора са в беда. Особено в райони, населени с жестоки племена. Всичко това означаваше, че макар и опасно, издирването щеше да се проведе с нужното желание. За успеха му обаче бяха нужни още много неща — най-вече въздушна подкрепа и преимущество на огнева мощ „въздух-земя“. Което означаваше, че планирането ще отнеме известно време. Минимум два часа, за да се подредят птиците в ято, помисли си Ричър. После още два за полет. Без шансове за бързо решаване на проблема.

Той излезе да се поразходи, докато чакаше. Стигна и подмина мотела си, продължавайки към самотния търговски център с гръцкия ресторант. Подмина и него, защото не беше гладен. А също и магазинчето за рамки, тъй като нямаше снимки за рамкиране. Не влезе и в оръжейния магазин, защото не се нуждаеше от оръжие. Зъболекарският кабинет не го интересуваше, тъй като усещаше зъбите си здрави. Спря едва пред осветената витрина на магазин за домашни потреби и работни дрехи, откъдето си купи брезентов панталон в тъмен цвят, синя риза и кафяво яке с дебела подплата, рекламирана като чудо на изолацията. След това влезе в дрогерията да си вземе няколко чифта евтини чорапи и боксерки, плюс две бели тениски, които май щеше да облече една върху друга под синята риза, защото бяха доста тънки, а времето не даваше никакви признаци на затопляне. Приключи с опаковка от три самобръсначки за еднократна употреба — най-малката, която се предлагаше, две пакетчета дъвки и един пластмасов гребен.