Чайлд,Лий - Не се връщай

Беше твърде късно за обяд и още рано за задръстванията в края на работния ден, така че шосетата не бяха натоварени и пътуването завърши бързо, въпреки че минаха по различен маршрут от този, който беше използвал Ричър. Лабиринтът от тесни улички ги изведе пред северния вход на Дайър, който се използваше по-рядко от главния на юг. Но и той беше добре охраняван. Влизането не беше по-кратко. Същите „драконови зъби“, същите бариери, същите проверки. Един, два, три пъти. После заобиколиха основната сграда и спряха пред входа на ареста, който се намираше отзад. Ричър беше изведен от колата и вкаран вътре, а след това насочен към една врата, зад която го чакаше някакъв служител. Не точно надзирател, а по-скоро чиновник или администратор. Не беше въоръжен като повечето пазачи, но на колана му имаше връзка с ключове. Помещението беше нещо като малко фоайе със заключени врати отляво и отдясно.

Преведоха Ричър през лявата врата и го вкараха в стаята за разпити — тясно помещение без прозорци, с четири голи стени, завинтена в пода маса и три стола. Очевидно не беше възложена на онзи незнаен архитект, който беше проектирал интериора на Офицерския клуб. Тук нямаше нито ламперия от светло дърво, нито килим. Само олющена бяла боя върху тухлите, напукан цимент на пода и флуоресцентна тръба на тавана, скрита зад предпазна решетка.

Появи се непознат за Ричър служител с празна найлонова торбичка, която побра всичките му лични вещи. Той седна на стола, който беше сам от едната страна на масата, преценил, че именно той му се полага. Еспин се настани срещу него, а всички други излязоха. Еспин мълчеше. Никакви въпроси, никакви празни приказки.

— Кой иска да говори с мен? — попита Ричър.

— Пътува насам — отвърна Еспин.

— Мъж ли?

— С някаква полска фамилия.

— Кой е той?

— Почакайте и ще разберете.

Така и стана. Двайсетина минути по-късно вратата се отвори и в килията влезе мъж с костюм. Беше на средна възраст, с къса, леко прошарена тъмна коса и бледо подпухнало лице, издаващо известна умора. Но тялото му беше стегнато, което говореше за редовно посещение на фитнеса. Костюмът му беше черен и скъп, но на места доста излъскан. На джобчето на сакото му беше закачен бадж на ПУ на окръг Колумбия. Тоест Вашингтонската градска полиция.

Цивилен.

Човекът седна на свободния стол до Еспин и се представи:

— Аз съм агент Подолски.

— Добре е да го знам — кимна Ричър.

— Искам няколко отговора.

— На какви въпроси?

— Мисля, че знаете на какви.

— Ни най-малко.

— Въпроси, свързани с физическа разправа.

— Колко стара е този път? Отпреди двайсет години? Или сто? По времето на Гражданската война?

— Разкажете ми за вашата сутрин.

— Коя сутрин?

— Днешната.

— Станах, разговарях с един адвокат, после с още един и с още един. Днешната ми сутрин беше плътно запълнена с адвокати.

— Имената им?

— Съливан, Едмъндс и Муркрофт.

— Полковник Муркрофт от вашата юридическа академия в Шарлътсвил, временно командирован в тази база?

— Академията не е моя, но да, за същия става дума.

— А къде разговаряхте с него?

— Тук, в базата. В Офицерския клуб.

— И кога се случи това?

— Тази сутрин, както вече ви казах.

— И по-точно в колко часа?

— Питам се дали един частен разговор между двама офицери попада под вашата юрисдикция, господин следовател?

— Този попада, повярвайте ми — каза Подолски. — Та кога проведохте разговора?

— По време на закуската му — отвърна Ричър. — Която приключи доста след моята. Бих казал, че започна точно в девет и двайсет и три минути.

— Много сте точен.

— Нали ме помолихте да бъда.

— За какво разговаряхте с полковник Муркрофт?

— По правни въпроси.

— Във връзка с вас?

— Не, с трето лице.

— Случайно това трето лице да се казва майор Сюзан Търнър от Сто и десета част, в момента разследвана от военната прокуратура по обвинение в корупция?

— Същата.

— А майор Съливан стана ли свидетел на този разговор?

— Да, Съливан също беше там.

— Тя твърди, че сте помолили полковник Муркрофт да извърши определени действия. Вярно ли е това?

— Да, вярно е.

— Пожелали сте да обжалва предварителния арест на майор Търнър?

— Точно така.

— Но той ви отказа, така ли? И ви е помолил да се пръждосвате?

— Да, в един момент каза „изчезвайте“.

— Но вие сте започнали да спорите с него. При това доста разпалено.

— Не сме спорили. Просто обсъдихме един технически проблем, без да се разгорещяваме.