Тери Пратчет - Туп!

— Съвсем се е съсипал целият купон — обобщи Ваймс. — Добре, капитане, имаме ли някаква представа къде са отишли мръсниците?

— Направили са авариен тунел…

— Бас държа!

— … и са го срутили след себе си. Пратих мъже да копаят…

— Оттегли ги. Може вече да са на сигурно място, може да са се измъкнали с каруца, може да носят шлемове и ризници и да се представят за градски джуджета. Стига толкова. Взехме им душите на хората. Разпусни ги засега. Мисля, че ще успеем да ги открием отново.

— Добре, сър. Граговете са си тръгнали толкова набързо, че са оставили някои други Устройства. Конфискувах ги за града. Трябва да са били много уплашени. Взели са само кубовете и са побягнали. Добре ли сте, сър? Изглеждате малко не на себе си.

— Действително, капитане, чувствам се необяснимо весел. Ще ли ти се да чуеш как мина _моят_ ден?

>

Душовете в участъка бяха хитовото нововъведение в града. Ваймс ги плати от джоба си, след като Ветинари бе направил кисел коментар за цената. Бяха малко примитивни и всъщност не кой знае колко повече от лейки, свързани към няколко варела вода на горния етаж, но след нощ в анкх-морпоркския подземен свят мисълта за една баня бе много привлекателна. Дори и при това положение обаче Ангуа се поколеба.

— Това е _чудесно_ — измърка Сали, обръщайки се под струята. — Какво има?

— Виж, старая се, ясно? — сопна се Ангуа, застанала пред душа. — Пълнолуние е! Вълкът е понабрал сили.

Сали спря да се търка.

— О, _разбирам_. Проблеми с Б.А.Н.Я.Т.А., а?

— Не _можа_ да се сдържиш, нали? — Ангуа стисна зъби и се насили да стъпи на плочките.

— Е, как се справяш обикновено? — Сали й подаде сапуна.

— Със студена вода и си внушавам, че е дъжд. Да не си посмяла да се засмееш! Нова тема, веднага!

— Добре. Какво мислиш за гаджето на Ноби?

— Лиска? Приветлива. Хубава…

— Пробвай перфектна физическа красота. Изумителни пропорции. Жива класика.

— Е… в общи линии, да — призна Ангуа.

— И всичко това е _гаджето_ на Ноби Нобс?

— Явно си мисли така.

— Да не ми казваш, че _заслужава_ Ноби?

— Виж, Верити Пушпрам не заслужава Ноби, а тя има странно кривогледство, ръце като на докер и си изкарва хляба с готвене на разни черупчести — сви рамене Ангуа. — Така стоят нещата.

— Тя старото му гадже ли е?

— Той така разправяше. Доколкото знам, физическата страна на връзката се състои в това тя да го замерва с мокра риба, когато припари до нея.

Ангуа отцеди последната слуз от косата си. Трудно бе да се отърве от нея. Даже известна част явно се опитваше да не мине през сифона.

Стига толкова. Не й се щеше да стои прекалено дълго под Д.У.Ш.А. Още пет-шест пъти и вонята почти нямаше да се усеща. Важното сега бе да не забрави да използва кърпа, вместо да се изтръска.

— Мислиш, че отидох там долу да впечатля капитан Керът, нали? — обади се Сали зад гърба й.

Ангуа замръзна с увита с кърпата глава. Е, добре, щеше да се случи рано или късно…

— Не!

— Пулсът ти казва обратното — кротко отбеляза Сали. — Не се тревожи. Нямам шанс. Сърцето му тупа по-бързо всеки път щом те погледне, а твоето прескача удар всеки път като го видиш.

„Добре, тогава това е то — обади се вълкът, който все беше наблизо, — сега ще се реши, нокти срещу зъби… _Не!_ Не слушай вълка! Но няма да е зле, нали, ако тази тъпа кучка спре да слуша прилепа…“

— Стой настрана от сърцата на хората — изръмжа тя.

— Не мога! Ти не можеш да си изключиш носа, нали? Нали?

Вълчият момент бе преминал. Ангуа се поотпусна. Сърцето му тупа по-бързо, а?

— Не. Не мога.

— Виждал ли те е някога без униформа?

„Мили боже!“ — помисли си Ангуа и се пресегна за дрехите си.

— Е… разбира се… — смотолеви тя.

— Имам предвид облечена в нещо друго. Като рокля например — Сали въздъхна. — Хайде, _де_! Всяко ченге прекарва _известно_ време без униформа. Така _разбираш_, че не си на работа!

— Но за нас работата е едва ли не 24/8 — възкликна Ангуа. — Винаги има…

— Имаш предвид за него, понеже на него така му харесва, а ти се напасваш, нали? — вметна Сали, което разби цялата защита на Ангуа.

— Това е моят живот! Защо да приемам съвет от вампир?

— Защото си върколак — сви рамене Сали. — Само вампир би посмял да ти го даде, така ли е? Не е необходимо да вървиш по петите му непрекъснато.

— Слушай, вече съм минала през това, разбираш ли? Това е върколашки нагон. Ние сме каквито сме!

— Аз не съм. Не ти дават черна лентичка на въздържател само за обет, да знаеш. И той не означава, че спираш да жадуваш кръв. Просто не правиш нищо по въпроса. Ти поне можеш да излезеш нощем и да гониш пилци.