Тери Пратчет - Туп!

— Понасъбрах някои ръбчета и парченца с интересна форма — отвърна Ваймс, сядайки на бюрото си. При недоумяващия поглед на Керът додаде: — От пъзела, капитане. Но има много парченца с небе. Въпреки това си мисля, че може и да се справя, понеже май ми подадоха един ъгъл. Какво разправят подземията?

— Сър?

— Нали знаеш, че джуджетата са се ослушвали за нещо под земята. Чудеше се дали някой не е затрупан, нали? Но има ли… не знам… нещо говорещо, направено от джуджета?

Керът сбърчи вежди.

— Да не говорите за _куб_, сър?

— Не знам. Говоря ли? Ти кажи!

— Дълбинниците имат няколко в мината си, сър, но съм сигурен, че тук няма такива. По принцип са вградени в твърда основа. Тъй или иначе, не се откриват със слушане. Никога не е имало случай да говорят при откриването им. Някои джуджета с години се учат как работи подобно нещо!

— Добре! А сега: Какво _е_ Куб? — запита Ваймс, хвърляйки поглед към входящите бумаги. Слава богу, нямаше бележки от Е. И. Песимал.

— Ами… това е нещо като книга, сър. Говореща. Нещо като вашето Гроздебери, предполагам. Повечето съдържат тълкувания на джуджешкото знание от древни майстори на правото. Може би е много стара… магия.

— Може би?

— Е, техноманските Устройства приличат на неща, _изградени_ от, сещате се, от…

— Капитане, пак изпуснах нишката. Какво са Устройства и защо ги произнасяш с главно „У“?

— Кубовете са вид Устройства, сър. Никой не знае кой ги е създал или с каква първоначална цел. Може да са по-стари от света. Намирани са във вулкани и в най-дълбоките скални пластове. Дълбинниците притежават повечето от тях. Има най-различни в…

— Чакай малко, искаш да кажеш, че като ги изкопаят, в тях са вградени джуджешки гласове отпреди милиони години? Джуджетата със сигурност не са били…

— Не, сър. Джуджетата ги вграждат по-късно. Не съм много наясно с това. Мисля, че когато за пръв път са били открити, са съдържали предимно природни звуци, като ромолене на вода или птичи песни, или грохот от камъни, неща от този род. Струва ми се, че граговете са открили как да се отърват от тези звуци, за да направят място за думите. Чух за един с шумоленето на гора. Десет години шумолене в куб, по-малък от пет сантиметра.

— И са ценни, така ли, тези неща?

— Невероятно ценни, особено кубовете. Струва си да прокопаеш планина от гранит, както казваме ние… ъ-ъ, имах предвид „ние, джуджетата“, сър, не „ние, ченгетата“.

— Значи сигурно си струва да преровиш няколко хиляди тона анкх-морпоркска мръсотия, а?

— За един куб? Определено! За това ли е било всичко? Но как ще се озове тук? Обикновените джуджета може никога да не зърнат такова нещо през живота си. Само граговете и великите водачи ги използват! И защо ще говори? Всичките дотук са се съживявали само с ключова дума!

— Де да знам! Как изглеждат? Освен че са кубични, предполагам.

— Зървал съм само няколко, сър. Те са… ами, до петнайсет сантиметра, наподобяват стар бронз и проблясват.

— В зелено и синьо? — остро рече Ваймс.

— Да, сър! В мината на Петмезената улица имаха едно-две.

— Май ги видях — кимна Ваймс. — И мисля, че имат още едно. Гласове от миналото, а? Как така досега не съм чувал за тях?

Керът се поколеба.

— Вие сте твърде зает човек, сър. Не можете да знаете всичко.

Ваймс долови частица укор.

— Да не намекваш, че съм с ограничен кръгозор, капитане?

— О, не, сър. Вие се интересувате от _всеки_ аспект на полицейската работа и криминологията.

Понякога бе невъзможно да се разчете изражението на капитан Керът. Ваймс не се затормози да опитва.

— Пропускам нещо — измърмори той. — Но знам, че става дума за Куумската долина. Слушай, каква _е_ тайната на Куумската долина?

— Не знам, сър. Не мисля, че има такава. Предполагам, че голямата тайна е кой е нападнал пръв. Знаете, сър, и двете страни казват, че са нападнати от засада.

— Това струва ли ти се твърде _интересно_? — натърти Ваймс. — Има ли особено значение сега?

— Кой е започнал всичко това? Бих казал да, сър! — призна Керът.

— Но те не враждуват ли от веки веков?

— Да. Но Куумската долина е била първата _официална_ схватка, сър.

— Кой е победил?

— Сър?

— Въпросът не е труден, нали? Кой е спечелил първата битка за Куумската долина?

— Май може да се каже, че е била потушена от дъжд, сър — поколеба се Керът.

— Спрели са подобно събитие заради малко дъждец?

— Заради _доста_ дъждец, сър. Гръмотевичната буря просто се е загнездила над района. Рукнали са реки, пълни с каменни отломки. Бойците са били пометени от пороите, някои са били ударени от светкавици…