Тери Пратчет - Туп!

— Каква е тая игра?

— Не си играл „Туп“? — Хризопрас явно се изненада.

— О, _това ли_? Не играя на тези — промърмори Ваймс. — А що се касае до скалотръса, ти _си_ най-големият доставчик. Само между нас двамцата, тук и сега.

— Не-е, аз се разкарах от ‘сичко това — проточи Хризопрас, махвайки пренебрежително с цигарата. — Тъй да се ка’е, осъзнавам грешката си. Оттук насетне ще карам начисто, баш по средата. Имоти и финансови услуги, туй е пътят напред.

— Радвам се да го чуя.

— Освен ‘сичко младоците се намешват — продължи Хризопрас. — С утаечна смет. Копаят скалотръс с мръсни сулфиди и го бъркат с железен хлорид и таквизи боклуци. Мислиш, че скалотръсът е кофти? Само чекай да видиш ситнежа! От скалотръса на трола му иде да поседне да зяпа хубавки цветове, без да се бърка на никой, мирно и кротко. Но ситнежът го кара да се има за най-големия, най-силния трол на света, не му требва сън, не му требва храна. След неколцина седмици не му требва и живот. Туй не е за мен.

— Така де, що да си убиваш клиентите? — подметна Ваймс.

— Удар под кръста, гос’ин Ваймс, удар под кръста. Ония новите младоци, самите те са на ситнеж повечето време. Аман от бой, аман от неуважение — той присви очи и се наведе напред. — Знам именца и местенца.

— Значи е твой дълг на добър гражданин да споделиш с мен — подчерта Ваймс. „Мили боже, за какъв ме взема? Но пък _искам_ тези имена. Ситнежът звучи гадно. Точно сега ни трябват кръвожадни тролове толкова, колкото и дупка в главата, което сигурно ще си докараме накрая.“

— Не мога ти кажа. Туй е проблемът — рече Хризопрас. — Не му е сега времето. Наеш к’во става там вънка. Ако гламавите джуджета щат да се бият, шъ ни требва ‘секи трол. Туй и разправям. Викам на моите „Дайте шанс на Ваймс, бъдете добри граждани, недейте клати лодката“. Още ми се чува думата, на мен и на моите… съдружници. Но нема да е много задълго. Дано бачкаш по случая, гос’ин Ваймс.

— Капитан Керът го разследва в момента.

Очите на Хризопрас отново се присвиха.

— Керът Айрънфаундерсън? — уточни той. — Големото джудже? Чудно момче е, ‘ного будно, но право да ти река, троловете нема си паднат много по туй.

— И джуджетата не си падат особено, ако става на въпрос — призна Ваймс, — но това е моята Стража. Не допускам да ми нареждат кого да сложа на някой случай.

— Верваш ли му?

— Да!

— Добре, де, с бистър ум е, чак бляскав. Но… Айрънфаундерсън? Джуджешко име. Ей ти на проблем. Пък името Ваймс… _туй_ име значи ‘ного. Неподкупен, веднъж опандизил Патриция, не е най-острият нож в долапа, но е честен до безкрай и не спира да копае — Хризопрас улови изражението на Ваймс. — Туй разправят. Ще ми се Ваймс да бачка по случая, щото той е кат’ мен, окумуш момче, ще се докопа до истината, без много да се мае. И на него му викам: не го е сторил трол туй, не по тоз начин.

„Забрави, че говори като селяндур — каза си Ваймс. — Просто играе «добрият стар трол». Това е Хризопрас. Той надви повечето закоравели гангстери, които сами по себе си бяха доста добри играчи, и държи за врата Гилдията на крадците с една ръка. При това _без_ да седи в купчина сняг. _Знаеш_, че е прав. Но… не най-острият нож в долапа? Изключително много благодаря! А капитан Керът бил сияен, така ли?“ Умът на Ваймс, вечно търсейки връзки, стигна до:

— Кой е Мистър Блясък?

Хризопрас застина. Единственото движение бе спираловидно издигащия се от цигарата зеленикав дим. Когато заговори, интонацията му бе твърде весела.

— Он ли? О, туй са детски приказки. Нещо кат’ тролска легенда от далечните дни в отдавнашното бъдно.*

[* Според тролската наука живите създания всъщност се движат назад във времето. Сложно е.]

— Като народен герой?

— Ъхъ, нещо таквоз. От тия глупотевини, дето се дрънкат, като станат трудни времената. Измамлива надежда е туй, не е истина. А ний сме в крак с времето.

Явно това беше всичко.

Ваймс се изправи.

— Добре, чух какво каза. А сега трябва да се заемам със Стражата.

Хризопрас дръпна от цигарата си и тръсна пепелта в скрежа, където тя изсъска.

— Отде шъ съ връщаш до участъка — по Криволичещия сокак ли?

— Не, това доста се отдалеч… — Ваймс спря. В гласа на трола имаше едва доловим намек.

— ‘Ного здраве на госпожата, дето живее до сладкарницата — подхвърли тролът.

— Ъ-ъ, бива, бива ли? — забърка се Ваймс. — Сержант!

Вратата в далечния край се отвори с трясък и Детритус влетя със зареден арбалет. Осъзнавайки, че един от малкото недостатъци на трола бе неспособността да схване всички тънкости на термина „обезопасителни мерки“, Ваймс потисна ужасния си порив да залегне.