Тери Пратчет - Туп!

Настъпи сконфузена тишина, както винаги в такива случаи. После се вдигна една ръка. Беше на джудже.

— Вярно ли е, че грагът е убит от трол? — смънка то. Стражите замърмориха и то се оправда малко по-смело: — Какво, той нали _попита_ за въпроси!

— Капитан Керът разследва случая — обяви Ваймс. — В момента сме все още на тъмно. Но ако действително е извършено убийство, ще се погрижа убиецът да бъде изправен пред правосъдието, без значение от какъв размер, раса или принадлежност е, нито пък къде се крие. Давам ви дума за това. _Личната_ ми гаранция. Това приемливо ли е?

Цялостната смяна в атмосферата подсказа, че е така.

— Добре — рече Ваймс. — А сега хайде навън и бъдете ченгета. Хайде, марш!

Всички се изнесоха, с изключение на онези, които все още се потяха над сложния проблем къде да сложат запетаите.

— Ъ-ъ, мож’ ли да говоря свободно, сър? — Детритус се примъкна с трополене.

Ваймс се вторачи в него. „Когато те срещнах за пръв път, беше окован за една стена като куче-пазач и говоренето ти се свеждаше до ръмжене — помисли си той. — Значи вълкът наистина можел да смени нрава си.“

— Да, разбира се.

— Излъзгахте ги, нали? Сър, нема да се затърчите по петите на копролит като Хризопрас, нали?

— Кое е най-лошото, което може да ми направи?

— Да ви откине главата, да ви смели на кайма и да си направи супа от кокалите ви, сър — незабавно отговори Детритус. — Пък ако бяхте трол, щеше да ви избие ‘сичките зъби, та да си направи копчета за ръкавели.

— Защо му е да го прави? Мислиш ли, че иска да почне война с нас? Това не е в стила му. Едва ли ще ме кани на среща, за да ме убие, нали? _Той_ иска да говори с _мен_. Сигурно във връзка със случая. Може би знае нещо. Не смея да _не_ отида. Но те искам с мен. Изцеди някакъв отряд, а?

Отрядът е разумна идея, призна си той. Улиците просто бяха прекалено… изнервени в момента. Задоволи се с Детритус и импровизиран сборен екип от всички, които не тичаха по задачи в момента. Ето това не можеше да се отрече на Стражата — беше представителна. Ако се водиш по външния вид, не можеш да я обвиниш, че е на страната на _някоя_ форма. Струваше си да разчита на това.

Навън изглеждаше по-спокойно, с по-малко народ по улиците от обичайното. Това не беше добър знак. Анкх-Морпорк умееше да надушва неприятностите отдалеч, точно както паяците предусещат утрешния дъжд.

>

_Какво беше това?_

_Съществото се носеше из едно съзнание. От началото на Вселената беше виждало хиляди съзнания, но в това имаше нещо странно._

_Изглеждаше като град. Призрачни, размити сгради се мяркаха през ръмежа на среднощния дъжд. Разбира се, нямаше две еднакви съзнания…_

_Съществото беше старо, макар че би било по-точно да се каже, че съществуваше от много време. Когато в самото начало на всичко първичното ядро на съзнанието се бе разпаднало на богове и демони и създания от всички нива, то бе сред онези, които страняха от всяка основна групировка. И така бе навлязло във Вселената блуждаещо, без цел или привързване, като свободно летяща съзнателна частица, нагаждаща се където можеше, като вид усложнена мисъл, търсеща удобното съзнание. Понастоящем, т.е. за последните десетина хиляди години, се бе установило като суеверие._

_А сега се намираше в този странен, тъмен град. Около него имаше движение. Мястото бе живо. И валеше._

_Точно тогава само за миг усети отворена врата, изблик на гняв, който можеше да му свърши работа. Но тъкмо скочи да се възползва, когато нещо невидимо и силно го сграбчи и го хвърли надалеч._

_Странно._

_Полюшвайки опашката си, то изчезна в една просека._

>

Складът за бъдещи свински доставки беше… едно от онези неща, на които се натъкваш в град, съществувал с магия прекалено дълго. Окултното обяснение, ако можеше да се приеме такова, бе следното: свинското е важна стока в града. Бъдещото свинско, може би дори още нероденото свинско се търгува като рутинна практика сред търговците. Поради това то трябваше да съществува _някъде_. И ето как се появи складът за бъдещи свински доставки с леденостудените си помещения, в които свинското се връщаше от пътуването си във времето. Беше популярно място за замразени стоки… и за тролове, които искаха да мислят бързо.

Дори тук, далеч от по-разбунените райони, минувачите по улиците бяха… нащрек.

И сега бдително проследиха как Ваймс и разнородният му отряд спират пред една от вратите на склада.

— Сметам, че требе да влезете поне с един от нас — избоботи Детритус, покровителствен като квачка. — Хризопрас нема да е сам, бас ловя! — Той смъкна от плещите си Миротвореца — саморъчно направен от него арбалет, който бе приспособил от обсадно оръдие. Многобройните му стрели се пръсваха във въздуха от самите сили на ускорението. Можеха не просто да избият врата от рамката й, но и от света на материалните обекти, по-големи от кибритена клечка. Невероятната му неточност бе част от чара на Миротвореца. Отрядът аварийно се прегрупира зад него.