Тери Пратчет - Туп!

— А ти откъде знаеш? — заяде се Ваймс.

— Мънкате си под носа.

— _Подслушваш_ ли ме? — изтътна Ваймс.

— Върша си работата! Не мога да си изключа ушите! Трябва да слушам! Така узнавам за уговорените срещи!

Ваймс взе отчета за касата и погледна нестройните колони от цифри. Гордееше се с това, което от малък наричаше „аритметика“. Вярно, че се препотяваше, но накрая все стигаше до резултат.

— Смяташ, че можеш да се справиш по-добре?

— Пуснете ме навън и ми дайте молив! — героично се изпъчи духчето. Ваймс сви рамене. Денят и без това беше странен. Той отвори малката решетка.

Духчето беше съвсем бледозелено и полупрозрачно, съставено едва ли не от оцветен въздух, но успя да хване миниатюрния остатък от молив. То заприпка нагоре-надолу по колоната с цифри в отчетната книга и за наслада на Ваймс замънка под носа си.

— В минус е с три долара и пет пенса — докладва то след няколко секунди.

— Значи всичко е наред — въздъхна Ваймс.

— Но парите са изчезнали!

— О, напротив — възрази Ваймс. — Откраднати са от Ноби Нобс. Всеки път е така. Никога не краде повече от четири и петдесет.

— Бихте ли искал да уредя час за дисциплинарно порицание? — с надежда предложи духчето.

— Разбира се, че не. Вече го разписвам. Ъ-ъ, благодаря. Можеш ли да сумираш и останалите ведомости?

Духчето засия.

— Абсолютно!

Ваймс го остави да си драска щастливо и отиде до прозореца.

_Не признават закона ни и подкопават града ни. Това не са просто група дълбинници, които проповядват сред джуджетата ни правия и тесен път. Колко далеч стигат тези тунели? Джуджетата копаят като бесни. Но защо тук? Какво търсят? Хващам се на всеки проклет бас, че тук няма заровено съкровище, няма спящ дракон, няма тайно кралство. Има само вода и кал, и тъмница._

_Колко далеч стигат? Колко… чакай малко, ами ние знаем това, знаем това, нали? Днешната Стража е запозната с цифрите и числата…_

— Духче? — обърна се рязко той.

— Да, Въведете Името Си Тук?

— Виждаш ли онзи голям куп хартия в ъгъла? — посочи Ваймс. — Някъде там са докладите от пазачите на градските порти за последните шест месеца. Можеш ли да ги сравниш с тези от миналата седмица? Можеш ли да сравниш броя боклучарки, излезли от града?

— __Боклучарка__ не е открито в основния речник. Търсене в жаргонния речник… мип… мип… мип…* __Боклучарка__, същ., каруца за извоз на нощна откривка, вж. също {m underline}медянка{/m}, {m underline}петмезка{/m}, {m underline}среднощна специална{/m}, {m underline}кънтачка{/m} и разновидности — промърмори духчето.

[* MIPS (милиона инструкции за секунда) — мярка за скорост на процесор. — Б.пр.]

— Точно така — кимна Ваймс, който и преди бе чувал за среднощната специална. — Можеш ли?

— О-о-о, да! — проточи духчето. — Благодаря, че използвате дезорганизатор пето поколение „Гроздебери“, най-авангардния…

— Да, добре, стига вече. Просто виж онези за портата към Главината. Тя е най-близо до Петмезената улица.

— В такъв случай бих предложил да се поотдръпнете, Въведете Името Си Тук.

— Защо? — не разбра Ваймс.

Духчето скочи в купчината. Разнесе се шумолене, изскочиха няколко мишки… и купчината избухна. Ваймс припряно се отдръпна назад, докато вихрушката от листа извираше във въздуха под напора на бледозелен облак.

Ваймс беше настоял за отчетност при портите не защото се интересуваше особено от резултатите, а защото държеше момчетата във форма. Това не се водеше за охранителен дълг. Анкх-Морпорк бе толкова широко отворен, че чак зееше. Но транспортната статистика беше добре дошла. Съдействаше стражите да не заспят на поста си и им даваше оправдание да любопитстват.

Откривката трябва да се изнася. Точно така. Това е град. Ако си далеч от реката, единственият начин е да я извозваш с каруца. „Дявол го взел — помисли си той, — трябваше да накарам онова чудо да провери дали е увеличен входящият товар от камък и дървен материал. Щом копаеш дупка в калта, трябва да я укрепиш…“

Устремно въртящите се листа паднаха обратно в купчини. Зелената мараня се сгъсти с леко _ззззп_ и придоби очертанията на духчето, готово да експлодира от гордост.

— С едно цяло и едно боклучарки в повече на нощ през последните шест месеца! — обяви то. — Благодаря, Въведете Името Си Тук. Cogito ergo sum, Въведете Името Си Тук. Съществувам, следователно сумирам!

— Да, добре, благодаря ти — каза Ваймс. Хмм. Малко над една каруца на нощ? Те побират максимум по няколко тона. С това не може да се направи кой знае какво. Може би живеещите в близост до портата са били доста болнави напоследък. Но… какво би направил _той_ на мястото на джуджетата?