Тери Пратчет - Туп!

— Момчета — протътна, — ако имаше даскало за тъпунгери, немаше да сте минали и първи клас.

И тогава тролът, който изрече не особено завоалираната заплаха, направи още една грешка. Било от ужас или от тъпо бабаитство, ръцете му се раздвижиха. Със сигурност никой с поне една функционираща мозъчна клетка нямаше да избере този момент, за да вдигне ръце в онова, което за троловете беше позиция за атака.

Юмрукът на Детритус се стрелна мигновено и от трясъка при съприкосновението му с черепа на трола мебелировката се разтърси.

Ваймс отвори уста… и отново я затвори. Тролският език бе силно материален. А и битовите обичаи трябва да се уважават, нали? Освен това тролски череп не може да се разбие толкова лесно, дори с чук и длето. _А и той заплаши семейството ти_ — додаде подсъзнанието му. _Търсеше си го…_

Стегна го пристъп на болка от ранената му ръка, подет от пронизващо главоболие. О, по дяволите! Игор твърдеше, че онова ще свърши работа.

Удареният трол се заклати секунда-две, след което се прекатури напред с отсечено движение.

Детритус отиде до Ваймс, като пътьом срита просналата се фигура.

— Шъ мъ прощавате за т’ва, сър — кимна той и ръката му издрънча по шлема, отдавайки чест. — Хич немат обноски.

— Добре, стига толкова — рече Ваймс и се обърна към другия, внезапно много самотен пратеник. — _Защо_ иска да ме види Хризопрас?

— Сигур нема да го каже на братоците Тъпунгери… — подсказа Детритус, ухилвайки се чудовищно.

Цялото перчене се бе изпарило.

— Само знам, че иде реч за оня утепания _хоруг_ — смотолеви пратеникът, намирайки убежище в цупнята. При изричането на думата очите на всяко присъстващо джудже се присвиха още повече. Беше много лоша дума.

— Леле-мале, леле-мале, леле… — Детритус се поколеба.

— … мале — процеди Ваймс с ъгълчето на устата си.

— … мале! — тържествуващо завърши Детритус. — Днес се сприятелявате на поразия!

— Къде е срещата? — запита Ваймс.

— В склада за бъдещи свински доставки — измънка тролът. — Требе да сте сам… — той поспря, лека-полека осъзнавайки положението си, и додаде: — Ако немате против.

— Иди кажи на шефа си, че може и да реша да намина натам — рече Ваймс. — Хайде, изчезвай! Пусни го навън, сержант!

— И ‘земи си прибери боклука! — изтътна Детритус.

Той тресна вратата след трола, превит под теглото на падналия си другар.

— Така-а — проточи Ваймс, когато напрежението поспадна. — Чухте трола. Добър гражданин иска да помогне на Стражата. Ще ида да видя какво има да… — погледът му попадна на първата страница на Вестника, разстлан на бюрото. „О, по дяволите — уморено въздъхна наум. — Ей ни на в този момент с тролски страж, провесил джудже за краката.“

— Детритус добре е излязъл, сър — плахо се обади сержант Дребнодупе.

— „Дългата ръка на закона“ — прочете Ваймс на глас. — Предполага ли се това да е смешно?

— Сигурно, за ония, дето пишат заглавията — допусна Веселка.

„Кофтимели убит — зачете се Ваймс. — Стражата разследва.“

— Откъде се добират до всичко това? — възкликна той. — Кой им казва? Скоро май и аз ще трябва да чета Вестника, за да разбера какво ще върша през деня! — Хвърли вестника обратно на бюрото. — Нещо важно, което трябва да науча незабавно?

— Сержант Колън казва, че е имало кражба в Кралския… — започна Веселка, но Ваймс махна с ръка.

— По-важно от кражби имам предвид.

— Ъ-ъ, още двама напуснаха, откакто ви пратих онази бележка, сър — промълви Веселка. — Ефрейтор Халколеяр и редови страж Шист от улица „Чревцата“. И двамата казват, че е поради, ъ-ъ, лични причини, сър.

— Шист беше добър страж — избоботи Детритус, клатейки глава.

— Май е решил наместо това да стане добър трол — промърмори Ваймс. Усети раздвижване зад гърба си. Публиката все още стоеше по местата си. О, добре, време е за _речта_.

— Знам, че точно сега е трудно за джуджетата и троловете стражи — обърна се той към присъстващите като цяло. — Знам, че да цапардосате с палка някой от своите, понеже се опитва да ви срита в чатала, може да ви се струва като родоотстъпничество. И за хората не е лесно, но за вас е по-лошо. Значката май сега малко понатежава, а? Виждате как вашите ви гледат и си мислят на чия страна сте, нали? Е, вие сте на страната на народа, там, където трябва да е законът. _Целият_ народ, имам предвид, който стои навън зад тълпата, който е уплашен и объркан и се страхува да излезе по улиците нощем. И ето на`, колкото и да е чудно, идиотите, които се пънат да се отбраняват пред вас, са същият този народ, но понеже явно не се сещат за това, вие им правите услуга, като ги отрезвявате малко. Дръжте се за тая мисъл и се дръжте заедно. Смятате, че трябва да сте си у дома, да се погрижите мама да е добре. Каква полза от вас срещу тълпата? Заедно ние можем да спрем нещата да стигнат дотам. Това ще отмине. Знам, че на всички ни е излязла душата, но точно сега ми трябва всеки наличен, а в замяна утре ще има бъдеще, а също и безплатна бира. Може би дори леко ще ослепея, като подписвам извънредните, кой знае. Схванахте ли? Но искам всички вие, _каквито_ и да сте, да разберете едно: не търпя идиоти, които ще теглят хомота на една вражда осемстотин километра и хиляда години. Това е Анкх-Морпорк. Не е Куумската долина. Знаете, че тази нощ ще е тежка. Е, аз ще съм на смяна. Ако и вие сте на смяна, тогава искам да знам, че мога да разчитам на вас да ми пазите гърба, както аз ще пазя вашия. Ако не мога да разчитам на вас, изобщо не ща да ви виждам. Въпроси?